Виж кой говори: Учени, агенти на Държавна сигурност, срещу студентския протест

Написано от Христо Христов
alt

Студентите, родени след 10 ноември 1989 г., имат срещу себе си един непознат противник – агентите на ДС сред учените и ръководствата на ВУЗ-те в България. Разкриването на досиетата от комисията позволи от 2011 г. да научим част от техните скрити биографии на хора, сътрудничили на отхвърлената от обществото Държавна сигурност, служила 45 години на комунистическия режим | Фотограф: Христо Христов.

„СТОЙНОВСКИ”, „ОАЗИС”, „МИМОВ”, „АНДРЕЙ НИКОЛОВ” – имена, които едва ли говорят нещо на днешните студенти, които протестират срещу управлението на олигархията и моралната деградация на властта. 

Това са по-особени имена – псевдоними на агенти на бившата Държавна сигурност – част от огромния репресивен апарат, служил „безпределно вярно” на Българската комунистическа партия и „дружбата със СССР” в продължение на 45 години.

Носители на тези имена днес са ректори или бивши декани във водещи университети в България. Веднага, след като студентите обявиха своя протест и започнаха окупация на различни ВУЗ-ве точно тези агенти в публичните си изявления и позиции говорят за морал, законност и демокрация. Нито един от тях не се е разграничил от БКП или се е покаял за сътрудничеството си с ДС, още по-малко е говорил срещу олигархията и мафията в България.

Сайтът desebg.com представя казаното от някои от тези радетели на законността и морала в страната, които в същото време се отнасят безкритично към властта.
Проф. Стати Статев, ректор на УНСС – агент „СТОЙНОВСКИ”

 

altПроф. Стати Статев | Снимка: bnb.bg.

„Университетите са място за учене и правене на наука, а не на политика. Ние уважаваме всяка идея, но не е този начинът за постигането й. Не е демократично да се нарушават правата на другите, които искат да учат и да преподават. Няма такава демокрация никъде по света. Демокрация, в която, ти, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е член 57, ал. 2 в Конституцията“. Заявлението е направено в коментар на студентските протести ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев, (цитиран по публикация в сайта webcafe.bg). 

Вчера сайтът OFFNews  цитира и едно друго негово изказване, направено, след като студенти окупираха аудитория в УНСС. Ректорът Статев казва без заобикалки: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си”.

Стати Статев е вербуван като секретен сътрудник Първо главно управление на ДС на 1 февруари 1989 г. – 8 месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма в Източна Европа. По това време той е 34-годишен. Работи под псевдонима „СТОЙНОВСКИ”. Вербовката му става броени месеци при да замине на втора специализация през август 1989 г. – април 1990 г. в Бостънски университет, Масачузетс, САЩ. Първата му специализация е в СССР през 1984-1985 г.

Принадлежността му към ДС стана известна при проверката на УНСС през септември 2012 г. Статев е ректор на УНСС от 2011 г.
Проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет – явочник „ОАЗИС”

 

altПроф. Пламен Легкоступ | Снимка: dnesbg.com.

„Законът е категоричен, че политически дейности в университетите не трябва да се развиват. Няма да преговарям със студентите. Ако те искат, могат да дойдат и да разговарят с мен… Полицаите са пред университета, за да наблюдават спазването на реда”. 

Изявлението е на ректора на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ (1959).

Той е вербуван от на Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново през 1984 г. като съдържател на явочна квартира „ОАЗИС”. Снет от оперативния отчет през 1990 г.

Агентурното му минало е разкрито от комисията през юни 2011 г. припроверката Висшата атестационна комисия (ВАК). Той е член на научна комисия по педагогика във ВАК от 2010 г. Ректор е на Великотърновския университет от 2007 г.

Преди това има и политическа дейност – през  2003 г. е избран за общински съветник от листата на СДС, а през 2007 г. е избран за втори мандат.

 

Проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет – агент „МИМОВ”

 

altПроф. Марин Христов | Снимка: offnews.bg.

„Тъй като имаме много хубав закон за автономията на университетите, считам, че в университетите е мястото, където трябва да се учи, а не да се извършва политическа дейност“. 

Изявлението на  проф. Марин Христов (1949), ректор на Техническия университет в София от 2011 г.

Марин Христов е разкрит като секретен сътрудник под псевдонима „МИМОВ” на Първо главно управление на ДС – Управление „Научно-техническо разузнаване” (УНТР) от 1980 г. Принадлежността му към ДС става публично известна през септември 2012 г. при проверката на Техническия университет.
Проф. Валери Стефанов, бивш декан в СУ – агент „АНДРЕЙ НИКОЛОВ”

 

altПроф. Валери Стефанов | Снимка: managr.bg.

„Сто-двеста души не могат да са морален арбитър на нацията. Тази окупация ще я плащат университетът и студентите. Начинът, по който е извършена окупацията на университета, не е нещо, което е в услуга на българската демокрация. Има една спирала, едно насилие, защото за мен окупацията е форма на насилие, която може да се разгръща оттук нататък. Всъщност агресията, която представлява тази окупация, е част от общата агресия на българското общество и на българския политически живот. Знам, че високи думи се говорят за събуждането, за похода на гражданското общество, но мисля, че ако походът на гражданското общество е мотивиран от пораженията на агресията, това едва ли ще доведе до добър резултат”. 

Изявлението е част от интервю на проф. Валери Стефанов,преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ и бивш негов декан, пред сайта bulgarski.pogled.info.

Проф. Валери Стефанов (1958) е разкрит като агент на Шесто управление на ДС за робва с идеологическата диверсия от 1985 г. под псевдонима „АНДРЕЙ НИКОЛОВ”. Агентурната му принадлежност става публично известна през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК, където е член на научна комисия по филология (2000-2003 г. и 2006-2009 г.).

През април 2012 г. Валери Стефанов е един от учредителите на Гражданско Обединение за Реална Демокрация (ГОРД) на архонта и бизнесмен Слави Бинев. Самият проф. Стефанов обявява, че „ГОРД ще се превърне в голяма партия, колкото и днес това да изглежда невъзможно”. На последните парламентарни избори формацията на Бинев се явява с името „ГОРДА България” и спечелва малко над 16 000 гласа (0,4%). Тя обаче е една от участниците в изборите с най-много агенти на ДС сред  кандидат-депутатите си – общо 9 сътрудници.

 

Текстът е публикуван в страницата http://desebg.com/

Advertisements

Лакомство или номер

halloween-pictureЧестно казано Хелоуин е един от любимите ми празници. Не защото съм асимилирана от американската култура, или пък не уважавам нашите традиции. Просто го намирам за много забавен и есенен, а и обичам печена тиква. Освен това е единственият празник между приключилите летни партита и предстоящите коледни. Има нещо освободено и забавно в това да се маскираш, да правиш тиквени фенери и да звънят маскирани дечица на вратата ти с „лакомство или номер“. А и маската скъсява дистанцията между хората, вкарва общуването в някаква театралност. Скоро с един приятел се смяхме, когато той обясни, че обичал Хелоуин, защото най-много мацки му „връзвали“, когато бил маскиран.

Не разбирам тези, които категорично го отричат. Да, комерсиален е, привнесен е, ама какво в живота ни в България не е вносно? Светът е интернационален, няма граници за поп-културата, освен ако не живееш в Северна Корея. А и Хелоуин се празнува отдавна не само в Америка, а и в цял свят, просто при нас пристигна сравнително скоро, защото преди това сме били в изолация от западната култура. Но понеже сегашните деца растат досущ същите като навсякъде в Европа и Америка, го приемат и за свой. Нашествието на деца с родители в магазините за костюми граничи с истериите по разпродажбите в чужбина.

Основният анти Хелоуин довод, е че имаме български еквиваленти – кукери, коледари, лазарки. Защо тях не сме ги празнували? Ами празнувайте! Хелоуин не пречи на нашите обичаи, те дори не съвпадат по време. Колкото повече празници, толкова по-позитивни ще бъдем. Тези, които отричат Хелоуин истерията, не съм забелязала активно да отбелязват и нашите празници. Вярно е, че западната култура се разпространява по-активно, но това е въпрос на културна политика, кино индустрия, икономика. Само можем да съжаляваме, че българите не експлоатираме културата и обичаите си и не ги правим достатъчно забавни и популярни, за да увличаме децата в тях. В повечето детски градини и училища отбелязват Хелоуин, а почти никъде не се изучава български фолклор в интересно поднесена форма.

Всеки избира дали да се маскира днес или не. Все пак, хубаво би било ако има по-малко черногледство и то не се оправдава с патриотизъм и превенция от културна асимилация. Привнасянето на чужда култура не е заплаха за нашата, ако по начало я ценим и съхраняваме.

Университетът не е поточна линия

Смисълът на Университета е да създава хора, които мислят. Не е важно дали в него са най-големите отличници или най-добрите преподаватели, а дали те могат да излязат от кориците на учебниците и да бъдат полезни и пълноценни граждани – не книжни плъхове и роботи.
Не знам защо университетът се приема като някакъв калъп, където само се учи. Това е много погрешно схващане, защото той съществува заради студентите и трябва да е врата към тяхното бъдеще, а не просто поточна линия.
В този ред на мисли окупирането не е поругаване и погазване на образователния процес. То е част от осъзнаването. Все едно да търсим сметка на Вазов за това, че в романа „Под игото“ училището е част от революционния порив на обществото. Разбира се, че университетите и училищата трябва да са в основата на исканията за морал в управлението на държавата. От Софийския затвор ли да се очаква това?
Окупацията не била правилната форма за изразяване на протест? А защо на преспиването в университета се гледа като на окупация. Там просто има по-начетени младежи, които не искат да си тръгнат преди да бъдат чути. И защо да не могат да бъдат по-настоятелни, когато някой отказва да ги чуе 140 дни.
Нека скъсаме с този комунизъм, според който университета и църквата не трябва да се отклоняват съществено от политическите предписания. Така че в тях да влизат и излизат удобни и незадаващи въпроси миряни. Време е тези институции да започнат да диктуват дневния ред, а не политиците да им определят посоките със законодателни хватки.
Stay hungry! Stay foolish!

Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Захари Захариев, възпитаник на УНСС

Инвестициите в КС са по-изгодни, отколкото в Apple!

Screen Shot 2013-10-30 at 6.00.26 PMОбявата в ebay за продажба на Конституциония съд от една страна е позорен и неморален акт срещу българските институции, но от друга е пример за грозната дейсвителност. Действителност, в която държавната структура генерира „приходи“, на които дори инвеститорите на Apple биха завидяли (единственият проблем е, че е малко рисково: „ту са в лево, ту са в десно“). В която, който и да е на власт, държавата работи на един и същи принцип- пази тези, които си плащат!

Защо тогава народът се оставя да бъде залъгван вече 25 години? Защо забравяме хората, който са ни ограбили и ги оставяме свободно да се разхождат между нас?   -Още преди век Буров го е казал- защото българинът има гадното качество да чака някой друг да му свърши работата и докато не се отърве от него, няма да се оправи!

Имам чувството, че българският народ се е превърнал в жена, жертва на домашно насилие: Той редовно си я бие, а тя си стои при него. Не искала да остава сама, привързала се е!

Искрено се надавям, че нашето поколение ще се отърве от тази грозна привързаност и ще сложи началото на държава, в която се толерират умните и прогресивните. Моля ви, не допускайте да ни прогонят!

“Като не ви харесва тук – емигрирайте!”

1384344_157036027840206_556096240_nНе ме изненадва тази реплика на ректора на УНСС. Разгледайте този списък на сътрудници в Държавна сигурност, който излиза официално в Уикипедия, както и името на Стати Статев вътре и описанието срещу него. Занятие – икономист, вид – секретен сътрудник, псевдоним – Стойновски, период – 1989-?, подразделение – I главно управление. Тази въпросителна, която стои на датата за край на сътрудничеството, дава отговор на много въпроси.

Една група хора не искат да изгубят позициите си, дори с цената на това, че изгониха младите навън. С какво право гоните децата си от университета и от държавата? Университетите са на студентите, а не на ректорите. А държавата е на гражданите, не на службите. Ако не ви харесват младите – емигрирайте вие!

Какъв е този парадокс ректорът на университета с най-големи претенции за класирания, акредитации, реализация на студентите (всяка година излизат поне 5 статистики, които сочат, че УНСС бил номер 1), да гони студентите си? Защо изобщо ни образовате като искате да емигрираме? Никой не емигрира от силно желание да живее като чужденец. Хората емигрират, защото се чувстват чужденци в страната си. На върха стоят хора, които изпращат послание  „Тук е така и така ще бъде, защото ние решаваме. Вие нищо не можете да направите, затова не ни пречете и си тръгвайте“.
Ректорите умират от страх да не би студентите да разклатят креслата им. Страхливците възпитават страхливци. А университетите би трябвало да бъдат люлка на свободния дух, не на статуквото.

Всяка нова политическа вълна е излизала с платформи за промяна. Доколко са били истински тези платформи, времето е показало. Но досега никой не се е осмелявал да излезе и да каже „Тук е така. Емигрирайте!“. Това изказване поставя нови измерения на цинизма.

Както бях написала в един друг коментар по повод окупацията на университетите (бел. ред. „Роби и окупатори“), днес няма да обърнете внимание на окупацията, но след няколко години, когато сте изхвърлени и забравени в боклука на историята, те ще са на вашите места.

Искам да уча, но забравих къде

1385928_10201280014056522_136773659_nПоредният „Wannabe famous“. Тя не е особено умна, за да знае къде точно учи, но пък е активна и амбициозна. Направете я лидер на (контра)протеста, както обикновено!

Възмутената госпожица Десислава Славчева от контрапротестиращите, на която много й се учи в окупирания Ректорат, всъщност май не знае, че в СУ специалност „Финанси“ няма … Всъщност възмутената студентка е председател на МО в БСП Връбница и учи финанси в Свищов. Тези странни „ученолюбиви“ хора, мотивират още повече протестиращите по съвест. Бедна ми Десислава, защо не си стоя във Връбница?

“Горд съм с родителите си заради решението им да подадат оставки“

Това написа синът на Зелма и Стефан (Главният редактор на агенция БГНЕС Зелма Алмалех и първият заместник главен редактор и редактор “Вътрешни новини” Стефан Джамбазов) Давид във Фейсбук профила си: “Горд съм с родителите си заради решението им да подадат оставки. Причината: Лъжите и корупционната редакционна политика, подчинена на управляващата олигархия в България, представяна за “журналистика” от техните работодатели в bgnes.bg”.

Професията на журналиста по презумпция се асоциира със свобода – свобода на мисълта, на словото, на истината. Когато ръцете ти са вързани и не можеш да пишеш, а устата – запушена, за да не можеш да говориш, значи свобода няма. Да бъдеш принуден да повтаряш едни и същи лъжи, докато се превърнат в истина, със сигурност не е била мечтата на всеки един журналист. Най-достойната реакция в такъв случай е да се оттеглиш с високо вдигната глава. „Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината, дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд.“ (1984, Дж. Оруел). Надявам се Зелма и Стефан да не останат сами срещу целия свят. Надявам се и други техни колеги да ги последват. Да махнат превръзките от устите си и да крещят. Надявам се и обществото да ги последва. Парите и интересите не могат да заплатят абсурда и неудовлетворението. Нито могат да заплатят свободата и невежеството.

Понякога ми се иска да питам поколението на родителите ми защо ни завещахте това? Защо не се бунтувахте? Защо не ни четохте Андерсен, а ни поднесохте някакви постсоциалистически объркани ценности? Докато мълчахте и се чудехте как да оцелеете мислехте ли дали ще се гордеем с вас накрая?

Сещам се за онзи български филм „Да обичаш на инат“ с Велко Кънев. За един ученик тийнейджър, който беше казал на учителя си, че пее фалшиво, и директора на училището, както и бащата на ученика, го караха да се извини. Ученикът отказваше да се извини, защото беше казал истината. Тогава той се скара с баща си (шофьор на камион към „Булгарплод“, който правеше измами с колегите си и прибираше пари на черно) и го нарече крадец. Парадоксална история, в която детето учеше баща си на честност и смелост.

Повечето деца на новото време не биха били горди с решението на Зелма и Стефан. Нито някой син на олигарх би нарекъл баща си крадец. В ценностната система на моето поколение успехът не се съизмерва с достойнството, а свободният ум не е добро завещание от родителите. Семейството на Зелма, Стефан и Давид е много добър пример за нас и за нашите родители. Чудим се защо за толкова години преход нищо не се промени. Причината е, че родителите ни не се промениха и че не възпитаха в нас промяна. Няма как да изградим гражданско общество, ако не сме достойни граждани и не браним ценностите на това общество. Време е нашите родители да се замислят дали карат децата си да се гордеят с тях. А ние да се замислим дали искаме по-различно завещание за нашите деца.