За Тодор Колев

64592_486882888015033_1655591180_nЖивотът е трагедия в близък план и комедия, гледан от далече, казва великия Чарли Чаплин. Kогато научих за смъртта на великия Тодор Колев, се сетих за тези думи. Когато погледнем нещата отгоре, те почти винаги изглеждат смешно незначителни. Всичко е суета и важността, която придаваме на себе си и на животите си, е комедийна. Но истината, че всички сме смъртни, дори най-гениалните измежду нас е трагична. “Погребение, траурен марш, Шопен.На другия ден те забравят. И ако се попиташ миг преди смъртта как си живял…Не, благодаря!” (“Опасен Чар”). Страх ни е от това, защото сме малки. Искаме за миг Бог да забрави, че сме парцалени кукли…поне за тези от нас, които са големи. Вчера разбрах какво са великите хора. Напускат те и се чувстваш сам и ти липсват сякаш си ги познавал. Сигурно е адски хубаво толкова много хора да те чувстват познат и близък заради нещата, които си направил. Може би тогава разбираш, че си нещо повече от парцалена кукла. Поглеждаш нещата отгоре и ти става забавно. Един ден от миналата есен минавах покрай “Строежа” в Студентски град и чух една от любимите си песни – “Фалшив герой”. Влязох вътре и Мартин, управителят на Строежа, който я слушаше ми каза, че прави подбор за вечер с песните на Тодор Колев и че той самият се съгласил да изпее едно-две парчета. Никога не го бях гледала на живо, въпреки, че знам наизуст всичките му филми и съм страшен фен на песните му. Концертът в Строежа беше едно от най-силните и емоционални преживявания в живота ми. Мисля, че повечето от присъстващите могат да кажат същото. Публиката, състояща се главно от хора на двайсет-трийсет години, буквално не спираше да го аплодира. А когато пееше – не спираше да пее с него. Бях с Мони, който записваше видео, но после се оказа, че аз самата съм пеела толкова силно и фалшиво до него, че клипчетата не ставаха за слушане. Жалко. Тодор Колев се държа с присъщата си самоирония, някак фино смутен се опитваше с хумор да скрие колко много беше трогнат. Не беше очаквал чак такъв фурор в рок клуб с млади хора. Помня, че каза, че това, което правим е много опасно, защото той може да си помисли, че е наистина. И че така на неговото място може би е бил някой велик човек като Моцарт. Пак започвам да се смея като се сетя за това. После разбира се извади цигулка и започна да свири.

Била съм на много концерти на най-различни звезди и звездички. Понякога оставаш разочарован от своя идол, защото на живо усещаш, че не е готин човек. При артистите винаги личността и артиста са едно цяло. Неизменно. Ако не е така, човекът е някакъв PR проект, не е артист. И един артист не може да е добър, ако не е умен човек. Може да е силов, експресивен, но никога няма да направи гениални неща, защото душевността му не би му позволила да надскочи собственото си ниво. Винаги съм знаела, че Тодор Колев е фин и умен човек. Забелязала съм го от ролите му или от интервютата му. Но онази вечер в Строежа осъзнах, че е велик артист, точно защото е особен, специален човек. Тодор Колев е артист от световна величина. Но на него не му пукаше за това. Той просто правеше това, с което Бог го бе наградил така щедро и го беше направил нещо повече от парцалена кукла. И правеше от живота най-страхотната комедия, която аз съм гледала. Дали е трагедия, че един толкова гениален и различен човек вече го няма? Погледнато отблизо – да. Но от далече – прекрасно е, че се докоснахме до него.

Advertisements

One thought on “За Тодор Колев

  1. Евала! Много се радвам когато случайно попадна на нещо готино! В този случай слушайки Тодор Колев! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s