Доносници по душа

            В последните години постоянно се експлоатира казуса с бившите сътрудници на ДС. Всички половинчати опити да се отварят публично досиетата, завършиха с неуспех, защото повечето, в това число и най-важните досиета са покрити. Не се прокара и закон за лустрацията, понеже за силните на деня, това нямаше да е от полза. Досиетата се използват с цел някой да бъде държан в зависимост и подчинение или да бъде омаскарен, когато стане неудобен.

            В това няма нищо изненадващо. Tолкова хора през социализма са донасяли на службите, че всеки един от нас има поне един такъв познат. Във всяко предприятие, във всеки “другарски” колектив, във всеки панелен блок Големият брат те наблюдава с многото си очи и уши. Ако всеки каже за своите познати, ето го архивът на ДС. Въпросът е, че българите обичат да са доносници и ценят доносничеството. Тук не е укоримо, даже е в реда на нещата. Хората, които го правят виждат някаква съзидателна сила в себе си. Обичат шепнейки да възстановяват вселенския баланс и справедливост. Ако имаш проблем в службата, няма да го заявиш открито или да се конфронитраш, а създаваш една тиха интрига, в която ти си прекрасен, а нищо неподозиращия ти опонент не може да се защити. А ако правиш това пред горестоящия, е страхотна въможност да блеснеш, особено когато нямаш с какво друго. Аз се чудя защо горестоящия не те праща на майната ти като отидеш при него с информация, която не ти е искал, но пък това е удобен и лесен начин за контрол над всички. Системата неформално функционира перфектно и днес. Това е още по-страшно, защото днес никой не може да ти размаха досието на доносник, а минаваш за своеобразен носител на справедливост. Днес го правиш от убеждение, от тиха радост, че прецакваш някого, който е толкова готин, колкото ти не можеш да бъдеш, толкова умен, колкото ти си глупав или толкова успешен, че те дразни до смърт.

            Тези доносници по душа намират най-яркото си проявление чрез анонимността в интернет. Там се развихрят под агентурни псевдоними и пишат такива виртуозни гадории под статии и във форуми, че се чудиш защо тази мощна злоба не си я забелязал, когато ги гледаш по улиците смачкани, обикновени със забит поглед в земята. Или когато с фалшивите си усмивки те поздравяват. Или когато се страхуват да изразят себе си в ежедневието. Във виртуалния свят са като в Аватар. Могат всичко, което не могат в реалния.

            Никога не съм виждала в чуждите форуми и новинарски сайтове такава силна хейтърска вълна. Там хората обикновено казват нещо позитивно, нещо негативно, но всичко в един дипломатичен тон и с чувство за хумор. Тук злобните коментари са над 90 %, особено ако темата е някое красиво момиче, някой успешен човек или някакъв по-сериозен морален дебат. Всички са лоши, всички са грозни, никой не заслужава нищо, което има, всички са курви и педерасти, а понякога и двете. Изненадващо половината коментиращи познават лично коментираните и колко неща могат да разкажат за тях… Но от благородство се ограничават само със злостни епитети. Ами ако наистина ги познавате, защо не отидете и не им го кажете лично, а драскате там, където те няма и да го забележат? Мъллчание…Може би е от дипломация.

            Трябва да имаш сериозна мотивация да прочетеш нещо и да седнеш да бълваш глупости под него. И много свободно време. От къде идват мотивацията и времето? Първо от там, че самите пишещи са неудачници и не са заети с много смислени дела, затова могат да си позволят да отделят време за да пишат нещо, което не е градивно. Нали не си мислят, че хората, за които пишат, им четат коментарите и плачат или пък си казват “Ей, ще взема да се променя”. Те хранят сами собственото си общество на хейтъри и се подкрепят едни други. Защото като видиш, че има и други като теб, които мразят почти всичко на света (освен ракията и салатата), ти става по-спокойно. Второ, те обикновено са хора, които нямат възможност да изразят себе си дали защото се страхуват, или  не са особено значими, за да ги чуе някой. Хората, които не изразяват емоции, позиция, не вземат страна в конфликти, не биха защитили, някой, който е нападнат, отприщват в интернет всички негативи, които са насъбрали. Ако наблюдавате психологията им, всички си приличат. Обикновено са недоволни от това че, някой е забелязан, а те не са. Мислят, че са несправедливо прецакани, а тези, които коментират са несправедливо лансирани. Парадоксално те самите обръщат най-много внимание на хората, за които твърдят, че не са заслужили внимание. И чисто по български като не можеш да блеснеш, защо да не подлееш вода на този, който те засенчва.

Другото, което ги обединява, е засиленото чувство за морал. Под тази фасада, най-големите страхливци, оправдават грозните си постъпки. Уж пишат за морал, а се изказват така злостно, че се чудя не виждат ли сами оксиморон в думите си. Българите много обичат да говорят за морал и да налагат своя морал като всеобща норма. И много обичат да бъдат универсални съдници. Характерно за по-примитивния човек е, че приема всичко, което присъства в неговия свят и отхвърля всичко, което отсъства в него. На базата на ограничения си свят, чистосърдечно осъждат всичко необичайно като справедливи морални съдии. Добре, че такива хора рядко са облечени във власт, защото биха станали страховити диктатори.

Винаги съм мислела, че злото побеждава с помощта на дребните души. Те са скрити под агентурни имена, под псевдоними, под собствения си страхлив шепот, под пуританството и псевдоморала. Доносниците по душа нямат морал.

За всички, които припознават себе си в горния текст, или пък не искат да припознаят себе си, предлагам вечерно четиво – “Фермата на животните” на Оруел и по-специално обърнете внимание на кучетата. По-долу е песента Dogs на Pink Floyd  от албума Animals, специално за вас. Може пък да вземете да се образовате и да се замислите.

Deaf, dumb, and blind, you just keep on pretending
That everyone’s expendable and no-one has a real friend.
And it seems to you the thing to do would be to isolate the winner
And everything’s done under the sun,
And you believe at heart, everyone’s a killer.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s