“Горд съм с родителите си заради решението им да подадат оставки“

Това написа синът на Зелма и Стефан (Главният редактор на агенция БГНЕС Зелма Алмалех и първият заместник главен редактор и редактор “Вътрешни новини” Стефан Джамбазов) Давид във Фейсбук профила си: “Горд съм с родителите си заради решението им да подадат оставки. Причината: Лъжите и корупционната редакционна политика, подчинена на управляващата олигархия в България, представяна за “журналистика” от техните работодатели в bgnes.bg”.

Професията на журналиста по презумпция се асоциира със свобода – свобода на мисълта, на словото, на истината. Когато ръцете ти са вързани и не можеш да пишеш, а устата – запушена, за да не можеш да говориш, значи свобода няма. Да бъдеш принуден да повтаряш едни и същи лъжи, докато се превърнат в истина, със сигурност не е била мечтата на всеки един журналист. Най-достойната реакция в такъв случай е да се оттеглиш с високо вдигната глава. „Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината, дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд.“ (1984, Дж. Оруел). Надявам се Зелма и Стефан да не останат сами срещу целия свят. Надявам се и други техни колеги да ги последват. Да махнат превръзките от устите си и да крещят. Надявам се и обществото да ги последва. Парите и интересите не могат да заплатят абсурда и неудовлетворението. Нито могат да заплатят свободата и невежеството.

Понякога ми се иска да питам поколението на родителите ми защо ни завещахте това? Защо не се бунтувахте? Защо не ни четохте Андерсен, а ни поднесохте някакви постсоциалистически объркани ценности? Докато мълчахте и се чудехте как да оцелеете мислехте ли дали ще се гордеем с вас накрая?

Сещам се за онзи български филм „Да обичаш на инат“ с Велко Кънев. За един ученик тийнейджър, който беше казал на учителя си, че пее фалшиво, и директора на училището, както и бащата на ученика, го караха да се извини. Ученикът отказваше да се извини, защото беше казал истината. Тогава той се скара с баща си (шофьор на камион към „Булгарплод“, който правеше измами с колегите си и прибираше пари на черно) и го нарече крадец. Парадоксална история, в която детето учеше баща си на честност и смелост.

Повечето деца на новото време не биха били горди с решението на Зелма и Стефан. Нито някой син на олигарх би нарекъл баща си крадец. В ценностната система на моето поколение успехът не се съизмерва с достойнството, а свободният ум не е добро завещание от родителите. Семейството на Зелма, Стефан и Давид е много добър пример за нас и за нашите родители. Чудим се защо за толкова години преход нищо не се промени. Причината е, че родителите ни не се промениха и че не възпитаха в нас промяна. Няма как да изградим гражданско общество, ако не сме достойни граждани и не браним ценностите на това общество. Време е нашите родители да се замислят дали карат децата си да се гордеят с тях. А ние да се замислим дали искаме по-различно завещание за нашите деца.

Advertisements

3 thoughts on ““Горд съм с родителите си заради решението им да подадат оставки“

  1. Четейки ред по ред статията, вниквайки в нейната същност, се почувствах сякаш ям боб. Да боб. Без сланина и без хляб. Много обичам да ям боб. Но докато ям боб никога не си мисля за наденицата в него. Нея никога я няма там. Така е и със свободата. Всички много я обичат и се борят за нея, но никой не мисли за справедливостта, която принципно присъства рамо до рамо с нея. Разговор за свобода без посочени ценности е като боб без наденица. За какво ми е свободата да говоря и да се информирам, когато това което чувам е грозно и вулгарно, евтино и блудкаво като супа на прах.

  2. Нека не виним родителите си, те не са виновни, а и няма как да променим, това което са ни научили. Аз лично се гордея с тях, с това което са ми предали и смятам, че принципи на честност, морал, право и достойнство до голяма степен зависят от семейната среда, а не толкова от политическата система. До колкото до свободния дух, мисля че най-малко от тях, деца които са израстанали и живяли в тоталитарна система с неограничен времеви диапазон, може да очакваме да създадат в нас този принцип. И за да не съжаляваме след известно време е по добре да помислим как да направим така че децата ни да живеят в истинско гражданско общество, което пази и защитава основните принципи на демокрацията. Защото в противен случай има голяма вероятност те да ни попитат след 20 години, защо им завещахме тази крайно-корумпирана псевдо демокрация и защо не променихме това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s