Доносници по душа

            В последните години постоянно се експлоатира казуса с бившите сътрудници на ДС. Всички половинчати опити да се отварят публично досиетата, завършиха с неуспех, защото повечето, в това число и най-важните досиета са покрити. Не се прокара и закон за лустрацията, понеже за силните на деня, това нямаше да е от полза. Досиетата се използват с цел някой да бъде държан в зависимост и подчинение или да бъде омаскарен, когато стане неудобен.

            В това няма нищо изненадващо. Tолкова хора през социализма са донасяли на службите, че всеки един от нас има поне един такъв познат. Във всяко предприятие, във всеки “другарски” колектив, във всеки панелен блок Големият брат те наблюдава с многото си очи и уши. Ако всеки каже за своите познати, ето го архивът на ДС. Въпросът е, че българите обичат да са доносници и ценят доносничеството. Тук не е укоримо, даже е в реда на нещата. Хората, които го правят виждат някаква съзидателна сила в себе си. Обичат шепнейки да възстановяват вселенския баланс и справедливост. Ако имаш проблем в службата, няма да го заявиш открито или да се конфронитраш, а създаваш една тиха интрига, в която ти си прекрасен, а нищо неподозиращия ти опонент не може да се защити. А ако правиш това пред горестоящия, е страхотна въможност да блеснеш, особено когато нямаш с какво друго. Аз се чудя защо горестоящия не те праща на майната ти като отидеш при него с информация, която не ти е искал, но пък това е удобен и лесен начин за контрол над всички. Системата неформално функционира перфектно и днес. Това е още по-страшно, защото днес никой не може да ти размаха досието на доносник, а минаваш за своеобразен носител на справедливост. Днес го правиш от убеждение, от тиха радост, че прецакваш някого, който е толкова готин, колкото ти не можеш да бъдеш, толкова умен, колкото ти си глупав или толкова успешен, че те дразни до смърт.

            Тези доносници по душа намират най-яркото си проявление чрез анонимността в интернет. Там се развихрят под агентурни псевдоними и пишат такива виртуозни гадории под статии и във форуми, че се чудиш защо тази мощна злоба не си я забелязал, когато ги гледаш по улиците смачкани, обикновени със забит поглед в земята. Или когато с фалшивите си усмивки те поздравяват. Или когато се страхуват да изразят себе си в ежедневието. Във виртуалния свят са като в Аватар. Могат всичко, което не могат в реалния.

            Никога не съм виждала в чуждите форуми и новинарски сайтове такава силна хейтърска вълна. Там хората обикновено казват нещо позитивно, нещо негативно, но всичко в един дипломатичен тон и с чувство за хумор. Тук злобните коментари са над 90 %, особено ако темата е някое красиво момиче, някой успешен човек или някакъв по-сериозен морален дебат. Всички са лоши, всички са грозни, никой не заслужава нищо, което има, всички са курви и педерасти, а понякога и двете. Изненадващо половината коментиращи познават лично коментираните и колко неща могат да разкажат за тях… Но от благородство се ограничават само със злостни епитети. Ами ако наистина ги познавате, защо не отидете и не им го кажете лично, а драскате там, където те няма и да го забележат? Мъллчание…Може би е от дипломация.

            Трябва да имаш сериозна мотивация да прочетеш нещо и да седнеш да бълваш глупости под него. И много свободно време. От къде идват мотивацията и времето? Първо от там, че самите пишещи са неудачници и не са заети с много смислени дела, затова могат да си позволят да отделят време за да пишат нещо, което не е градивно. Нали не си мислят, че хората, за които пишат, им четат коментарите и плачат или пък си казват “Ей, ще взема да се променя”. Те хранят сами собственото си общество на хейтъри и се подкрепят едни други. Защото като видиш, че има и други като теб, които мразят почти всичко на света (освен ракията и салатата), ти става по-спокойно. Второ, те обикновено са хора, които нямат възможност да изразят себе си дали защото се страхуват, или  не са особено значими, за да ги чуе някой. Хората, които не изразяват емоции, позиция, не вземат страна в конфликти, не биха защитили, някой, който е нападнат, отприщват в интернет всички негативи, които са насъбрали. Ако наблюдавате психологията им, всички си приличат. Обикновено са недоволни от това че, някой е забелязан, а те не са. Мислят, че са несправедливо прецакани, а тези, които коментират са несправедливо лансирани. Парадоксално те самите обръщат най-много внимание на хората, за които твърдят, че не са заслужили внимание. И чисто по български като не можеш да блеснеш, защо да не подлееш вода на този, който те засенчва.

Другото, което ги обединява, е засиленото чувство за морал. Под тази фасада, най-големите страхливци, оправдават грозните си постъпки. Уж пишат за морал, а се изказват така злостно, че се чудя не виждат ли сами оксиморон в думите си. Българите много обичат да говорят за морал и да налагат своя морал като всеобща норма. И много обичат да бъдат универсални съдници. Характерно за по-примитивния човек е, че приема всичко, което присъства в неговия свят и отхвърля всичко, което отсъства в него. На базата на ограничения си свят, чистосърдечно осъждат всичко необичайно като справедливи морални съдии. Добре, че такива хора рядко са облечени във власт, защото биха станали страховити диктатори.

Винаги съм мислела, че злото побеждава с помощта на дребните души. Те са скрити под агентурни имена, под псевдоними, под собствения си страхлив шепот, под пуританството и псевдоморала. Доносниците по душа нямат морал.

За всички, които припознават себе си в горния текст, или пък не искат да припознаят себе си, предлагам вечерно четиво – “Фермата на животните” на Оруел и по-специално обърнете внимание на кучетата. По-долу е песента Dogs на Pink Floyd  от албума Animals, специално за вас. Може пък да вземете да се образовате и да се замислите.

Deaf, dumb, and blind, you just keep on pretending
That everyone’s expendable and no-one has a real friend.
And it seems to you the thing to do would be to isolate the winner
And everything’s done under the sun,
And you believe at heart, everyone’s a killer.

Реклами

Роби и окупатори

prodyljava-okupaciqta-v-su-176481-1Тази вечер, минавайки край Ректората, видях две момчета, които разпъваха лозунг “Не ви ли е срам?” на прозорците. Отдолу техните приятели стояха и ги напътстваха, а една възмутена жена, чакаща автобус на спирката, им каза, че ако се хванат да изметат улицата до спирката, ще са по-полезни. Спрях се и я питах дали наистина мисли, че ако студентите започнат да метат улиците вместо да окупират собствените си учебни зали, биха били по-полезни за обществото. Питах я и защо тя не измете улиците вместо да седи и да чака автобуса. Така и така нищо не прави, само седи, мърмори и чака цял живот някой да почисти мръсотията, в която живее. Като си търпял толкова години тази мръсотия, ти си станал част от нея. Казах й, че боклук има в една сграда на 200 метра, а не в Ректората. Тя не разбра. Не я ли е срам?

 Искаше ми се да кажа на студентите, че общество, което само себе си е окупирало, не заслужава техните усилия. Хора, които не осъзнават простата истина, че общината е длъжна да чисти улиците им всеки ден, защото ние й плащаме за това, нямат право да карат децата си да бъдат чистачи. Бригадирското движение не е актуално. Студентите заслужават да бъдат поощрявани и дори аплодирани за това, което правят. Те са по-достойни и от жената, която чака последния автобус, и от онези в сградата на 200 метра от Ректората.

5e_0d2pns

Днес четох някакви опити да компрометират студентите. Писаха, че били използвани от приближени до президента.  Не им излизайте с вашите тъпи номера, нито ги подценявайте. Студентите юристи са по-умни от вас. Няма да станат чистачи на мръсотия и няма да се продадат така, както вие се продавате всеки ден. Днес няма да обърнете внимание на окупацията им, но след няколко години, когато сте изхвърлени и забравени в боклука на историята, те ще са на вашите места. И ще бъдат държавници, каквито сега няма. Не ви ли е срам?

Няма как хора, домогнали се по някакво стечение на обстоятелствата до властта, поставени случайно от някого, за да изпълняват каквото им се каже, да бъдат победители. Хората без чест, без култура, без чувство за дълг и желание за промяна, без знание за това какво е да си свободен, са истинските окупатори. Окупирали са страната преди 70 години и сменят лицата си от тогава насам, подкрепяни от няколко поколения поддръжници с промити мозъци. Всеки от тях е заменим и еднакво незначителен. Не ги ли е срам?

Питам се какъв е смисълът да имаш власт, ако не я използваш съзидателно. Ако обичаш поста заради самия пост без да се ползваш от възможностите за промяна, които той ти дава, значи си директор на водопад. Разликата е, че имаш малко повече пари в джоба си, докато подскачаш като маймунка и изпълняваш всеки номер, който ти кажат. Това не е власт, а робство. „Властимащите са голи“. Някой ги е облякъл в измислена власт и ги е снимал в списание. Не ви ли е срам?

Защо студентите ще победят? Защото след 20 години робите няма да ги има. Ще са остарели и пенсионирани. Автобусът ще е прибрал жената от спирката заедно с цялото й робско поколение чистачи. Няма да има кой да кара юристите да чистят улиците, защото това време, в което образованието и свободата не са стрували повече от простия работнически труд и произход, ще е забравено. Ние сме нови. Не го помним и няма как да му се подчиним.

Хубавата Елена от НЕК

По ирония след като постнах коментарът си за нравите в държавната администрация (статията „Сийка в държавната администрация“ – бел. ред.) се разрази Троянската война заради Елена Бончева – момичето от Playboy и FHM, което работело в НЕК.

Това ли е най-скандалното събитие в държавата? Едно красиво момиче се снимало преди години в разголена фотосесия за списание. После решило, че е време да започне да изкарва доходите си с интелектуален труд. Дотук няма нищо скандално, по-скоро е похвално, че една красива жена първо е показала красотата си по стилен начин, а след години е решила да се развива без да разчита на външния си вид, за да осигури живота си, както правят много момичета. Елена може да бъде само добър пример и нищо повече.

Кое е истински скандално за мен? Че една възрастна жена (с 15 години стаж в НЕК) се подразнила от красотата на новата си колежка и решила да поразтършува за нея. Попаднала на снимките и веднага съчинила хейтърски статус във Фейсбук, като измислила някаква заплата от 3000 лева, която тя самата знае, че момичето не получава. Обикновената незнайна чиновничка не могла да приеме, че момичето от кориците ще отиде да работи редом с нея и то като секратарка за по-малко от един хонорар за корица. Пресметнала, че 3000 лева е логична сума. Едно време са изгаряли жените на клада по долу горе подобни причини.

Историята ми напомня за онзи филм „Малена“ на Джузепе Торнаторе, в който жените в малкия сицилиански град не можеха да приемат красивата героиня на Моника Белучи, по която мъжете им припадаха, и я обявиха за проститутка. Накараха мъжете си да не я наемат на работа и накрая след като Малена, притисната от мизерията, се принуди наистина да стане проститутка, я изгониха позорно от града.

По-скандална е реакцията на медиите. Един незнаен журналист попаднал на статуса във Фейсбук и решил да направи сензация. Не знам колко сайта са публикували тези снимки без да питат фотографа и без да  плащат авторски права. Тези хора са не просто крадци на сензации, а крадци на авторско право, което е инкриминирано деяние. Тези хора, не Елена, са престъпници. И в духа на абсурда всички престъпници сочат с пръст едно момиче, което не е извършило нищо нередно, а просто е решило да живее като свободен човек. И престъпниците, за да успеят да изкарат стотинките си от живота на другите, сега най-верояно са превърнали това момиче в Малена. Нито един журналист не си е направил труда да разбере каква е Елена, какво е учила, отговаря ли на длъжностнтата си характеристика, как се справя с работата си. Със сигурност се справя по-добре от колежката си клюкарка. Но слабите хора постъпват е така – ако някой блесне над теб, трябва да го злепоставиш по някакъв начин.

От едно коментарно предаване се свързаха с мен да говорим за случая на Елена. Отказах. Разбира се от предаването не си бяха направили изобщо труда да се свържат с Елена и да разберат нещо повече за нея. Ще си направят рейтинг на гърба й, който ще струва много повече от измислената й заплата от 3000 лева.

Но най-нелепо в случая е, че обществото експлоатира този скандал. Статията в интернет има към този момент над 700 коментара. Безумни са доводите, че с външността си е залужила работата си. Излиза, че красивите жени трябва да стоят без работа, за да не ги обвинят, че се възползват от красотата си? Ако пък стоят без работа ги обвиняват в това, че някой друг ги издържа защото са красиви. Параграф 22. Хипотезата, че една хубава жена може да е умна и образована, не стои на дневен ред в Булгаристан. На кладата и толкова!  А какво да кажем за многото жени, които използват сексуалността си, за да се развиват в работата си. За тях никой не пише, защото не са се снимали никъде. А за многото мъже, които се възползват от поста си, за да привличат амбициозни жени? Не помня дори историята с любовницата на бившия финансов министър, назначена за негов съветник преди да е завършила висшето си образование, да беше така експлоатирана.

Ако едно момиче има голи снимки, то непременно се възприема като лека жена. Нищо подобно, ще кажа на пуританите, по тези списания има много интелигентни, образовани и възпитани момичета. Често тези сесии са били част от работата им като модел или просто начин да видят себе си в различна светлина. Разбира се, има и такива, които се снимат, за да повишат „тарифата“ си, но те със сигурност не биха отишли да работят в НЕК.

Снимките на Елена са стилни и естестични. Тук е моментът да се просветят всички тъмни балкански субекти, че еротично изкуство има от времето на пещерната ера и във всички епохи в развитието на изкуството го е имало. Прочетете Буковски, Бокачо или Набоков и спрете да живеете с широко затворени очи. Само в арабския свят еротиката е нещо грозно и неморално. В Европа дебатите по тази тема са били актуални през 70-те и 80-те години на миналия век. В цивилизования свят имаше депутат порно актиса, първа дама на Франция с еротични фотосесии, полицаи хомосексуалисти, които открито заявяват това. Но в страната, където политиците имат криминално минало, където жена с фалшива диплома беше назначена на ръководен пост, където парламентът зависи от един човек, който е за освидетелстване, най-големият проблем е момичето модел. В страната, където се източват милиони държавни и европейски пари, е сензация измислена заплата от 3000 лева.

Елена не е проблем, нито сензация. Проблем са псевдоморалистите, които я сочат с пръст, а си затварят очите пред явните абсурди. Тези, които нямат проблем да подкупват полицай с 20 лева, да си продадат гласа за 50 лева, да си купят изпит за 500 лева, да крадат снимки от интернет. За тях 3000 лева е скандално голяма сума, която едно момиче от списанията не трябва да получи по никакъв друг начин, освен от гаджето си. Елена би трябвало да ги отмине със снизхождение и ако утре загуби работата си, да потърси правата си пред съда.  Никой не може да отнема нечие право на труд и кариера. Никой не трябва да бъде дискриминиран, защото е различен.

От монитора до телевизора

655-402-protest-bylgarsko-zname

Уважавам протестиращите хора. Характерно за младостта е да бъдеш срещу статуквото и да искаш промяна. Ако младото поколение не е коректив на старото, значи не става за нищо.

Винаги обаче са ми били любопитни “професионалните протестиращи”. Напоследък много се експлоатира темата за платените протестиращи и то главно от управляващите в момента. Затова е интересно да разгледаме съдбата на един “професионален протестиращ” тяхно творение, който започва да се превръща в политически и телевизионен Франкенщайн. Дори “Четвърта власт” по БНТ създаде един от основните си герои по негов протоип. По ирония на съдбата същият започна телевизионните си изяви в предаването на БНТ “Големият избор”, където обаче не успя да блесне като бъдещ млад лидер по простата причина, че едва успяваше спокойно да каже и името си пред камера. Момчето продължи изявите си най-вече в социалната мрежа, където организираше всевъзможни протести – срещу премахването на паметника на Руската армия, срещу добива на шистов газ и всякакви такива проруски теми… Звездата на професионалния протестиращ изгря по време на февруарските простести срещу цената на електричеството, които доведоха до (не)очакваната оставка на правителството, когато той и група други трудно формулиращи мисълта си хора, обясняваха, че Конституцията трябвало да се промени и да има граждански комитети, които да влизат в Народното събрание без избори, за да контролират управляващите. Самата идея тези объркани и незнайно как излезли от социалната мрежа и попаднали на екраните младежи да говорят за конституционализма беше смешна. Смешно беше и как журналистите ги нареждаха редом до по-вещи в тази област гости и им се подиграваха без младежите да разбират това. Помня и една статия на професор Корнезов, един от най-забележителните преподаватели, които съм имала, която точно описваше обстановката с думите, че хора които не са чели Конституцията, искат да я пренаписват. А ако тези граждански комитети ви звучат познато, това е защото помните или сте чели по история за гражданските комитети на ОФ, съставени предимно от комунисти, които са поели властта по места в страната след 9 септември 1944. Разбира се, че професионалните протестиращи не бяха открили топлата вода. Използваха know how от техните “кръстници” в политиката, които се оказаха партия Българската левица, както и НПО Русофили. Да се чуди човек защо ще ти е толкова скъп този паметник на Съветската армия, че чак ще протестираш срещу идеите за демонтирането му…

Разбира се, когато медиите извадиха миналото на професионалния протестиращ, той се отрече идейно от него, и заяви, че довчера е бил част от проруските и крайно левите организации, но от днес вече е независим и крещи по улиците “оставка”, защото вярва, че така токът щял да стане по-евтин.

Дотук добре, някой биха го подкрепили, други биха решили, че се е объркал, но по-нататъшния развой на събитията, не остава място за съмнение в уменията на нашия герой да изкарва дивиденти от “независими” протести. Регистрираха движение, с което участваха на изборите, разбира се не особено успешно. После, когато започнаха новите протести срещу новото правителство, нашият “независим” протестиращ каква изненада! не се появи на нито един от тях. Неговият антураж започна да се чуди как така не го срещат с мегафона по улиците, а четат статуси в социалната мрежа в подкрепа на правителството и на Делян Пеевски. После се чудиха защо той си продаде квотите от гражданското си сдружение на един новоизлюпен от телевизионния екран политик и се присъедини към неговата партия. А за награда получи предаване в телевизията на банкерът, който управлява държавата, която по документи не била негова. И така професионалният протестиращ, който превърна протеста в професия и осребри дивидентите си от него, от монитора в социалната мрежа попадна в телевизора, за да обяснява колко е независим и как се бори за правата на гражданите. Най-интересното е, че сега пак  щял да излиза на протести срещу новото правителство, по причина че дало на Р.Овч. правамощия да управлява златната акция на държавата в Лукойл. Щял да протестира също така забележете и срещу БАНКИТЕ?! На въпроса ми какво мисли за факта, че държавата се отказа доброволно от златната си акция в БТК и така даде неограничена власт в БТК на неговия шеф (имам предвид шеф не само като неформален собственик на телевизията, в която работи), професионалният протестиращ отговори, че шефът му е бизнесмен, много по-почтен от Р. Овч., и че по документи не притежавал никаква телевизия. Уви, много неща по документи в България не са така, както са де факто. Сигурна съм, че и ти по документи не се водиш протестиращ на хонорар, а си един независим млад човек, който обича паметника на Съветската армия.

Не съм изненадана от нищо от написаното по-горе. Но сигурно съмишлениците на нашия герой, които искаха да променят Конституцията, са много изненадани от този развой. Сигурна съм, че и всички граждани всеки ден се изненадват от случващото се около нас, без да си дават сметка, че няма нищо случайно и че големите играчи използват малки камъчета, които да преобръщат колата. И ако говорим за почтеност, мисля че в който и да е бизнесмен или политик има по-малко фалш и непочтеност, отколкото в тези малки камъчета, които пасват, където ги сложиш и струват много евтино.

За Тодор Колев

64592_486882888015033_1655591180_nЖивотът е трагедия в близък план и комедия, гледан от далече, казва великия Чарли Чаплин. Kогато научих за смъртта на великия Тодор Колев, се сетих за тези думи. Когато погледнем нещата отгоре, те почти винаги изглеждат смешно незначителни. Всичко е суета и важността, която придаваме на себе си и на животите си, е комедийна. Но истината, че всички сме смъртни, дори най-гениалните измежду нас е трагична. “Погребение, траурен марш, Шопен.На другия ден те забравят. И ако се попиташ миг преди смъртта как си живял…Не, благодаря!” (“Опасен Чар”). Страх ни е от това, защото сме малки. Искаме за миг Бог да забрави, че сме парцалени кукли…поне за тези от нас, които са големи. Вчера разбрах какво са великите хора. Напускат те и се чувстваш сам и ти липсват сякаш си ги познавал. Сигурно е адски хубаво толкова много хора да те чувстват познат и близък заради нещата, които си направил. Може би тогава разбираш, че си нещо повече от парцалена кукла. Поглеждаш нещата отгоре и ти става забавно. Един ден от миналата есен минавах покрай “Строежа” в Студентски град и чух една от любимите си песни – “Фалшив герой”. Влязох вътре и Мартин, управителят на Строежа, който я слушаше ми каза, че прави подбор за вечер с песните на Тодор Колев и че той самият се съгласил да изпее едно-две парчета. Никога не го бях гледала на живо, въпреки, че знам наизуст всичките му филми и съм страшен фен на песните му. Концертът в Строежа беше едно от най-силните и емоционални преживявания в живота ми. Мисля, че повечето от присъстващите могат да кажат същото. Публиката, състояща се главно от хора на двайсет-трийсет години, буквално не спираше да го аплодира. А когато пееше – не спираше да пее с него. Бях с Мони, който записваше видео, но после се оказа, че аз самата съм пеела толкова силно и фалшиво до него, че клипчетата не ставаха за слушане. Жалко. Тодор Колев се държа с присъщата си самоирония, някак фино смутен се опитваше с хумор да скрие колко много беше трогнат. Не беше очаквал чак такъв фурор в рок клуб с млади хора. Помня, че каза, че това, което правим е много опасно, защото той може да си помисли, че е наистина. И че така на неговото място може би е бил някой велик човек като Моцарт. Пак започвам да се смея като се сетя за това. После разбира се извади цигулка и започна да свири.

Била съм на много концерти на най-различни звезди и звездички. Понякога оставаш разочарован от своя идол, защото на живо усещаш, че не е готин човек. При артистите винаги личността и артиста са едно цяло. Неизменно. Ако не е така, човекът е някакъв PR проект, не е артист. И един артист не може да е добър, ако не е умен човек. Може да е силов, експресивен, но никога няма да направи гениални неща, защото душевността му не би му позволила да надскочи собственото си ниво. Винаги съм знаела, че Тодор Колев е фин и умен човек. Забелязала съм го от ролите му или от интервютата му. Но онази вечер в Строежа осъзнах, че е велик артист, точно защото е особен, специален човек. Тодор Колев е артист от световна величина. Но на него не му пукаше за това. Той просто правеше това, с което Бог го бе наградил така щедро и го беше направил нещо повече от парцалена кукла. И правеше от живота най-страхотната комедия, която аз съм гледала. Дали е трагедия, че един толкова гениален и различен човек вече го няма? Погледнато отблизо – да. Но от далече – прекрасно е, че се докоснахме до него.