За неонацистите и Бате Асен. Къде са ми детските книжки…

Тази сутрин докато се приготвяхме за работа с моя приятел, си пеехме онази песничка „Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен съндък…“. Той ми каза „Знаеш ли, че този който пее песничката е баща на един мой приятел“. Тогава се сетих за отвратителната случка с Асен Кисимов (по известен като Бате Асен) и неонацистите, които го бяха пребили почти до смърт в един трамвай, защото им заприличал на турчин. Моят приятел се учуди, че не са знаели, че пребиват Асен Кисимов. Замислих се, че децата, които знаят кой е Бате Асен, които са слушали „Къде са ми детските книжки“, гледали са „Войната на таралежите“ и „Васко Да Гама от Село Рупча“ и тъгуват за детските си книжки, обикновено не стават неонацисти. Неонацисти стават децата с осакатен мозък. Тези деца пишат „Смърт за сирийците“ и биха осакатили всеки, който им заприлича на сириец, турчин, евреин и прочие. Хубаво е да си припомним тази чудовищна случка в контекста на събитията от днес, когато самозабравили се фашизоидни осакатени мозъци призовават да се отървем от най-големия ни проблем – сирийците. Заради такива като тях се „отървахме“ от големия български актьор Асен Кисимов. И ако се гордеем, че сме българи, заради хора като Бате Асен, то неонацистите ме карат да се срамувам от нацията си.  Мен ако питате, те са най-големият ни проблем, проповядвайки доктрина, обявена за престъпна навсякъде в нормалния свят. Децата в Германия, учат от първия до последния ден в училище каква грешка и срам е нацизма за държавата им. Тук учим, че 500 години сме били роби на злите турци…
Четете детски книжки на децата си!

Ето една статия от 1 юни тази година, особено актуална днес

За Бате Асен и палачите на детството

618x346

Автор на текста е Венко Димитров
Текстът е публикуван на 1 юни в webcafe.bg

1 юни е Денят на детето. Навсякъде звучи една стара, но неостаряваща детска песничка, с която порасналите деца си пожелават никога да не губят детското в себе си и поне за малко да забравят, че са възрастни.

Тя е „Къде остана детството“ или както всеки я знае „Къде са ми детските книжки“, изпята от незабравимия Асен Кисимов. Бате Асен събира зрителската обич с чудесните си роли в театъра, телевизията и киното, завинаги остават в сърцата и изпълненията му на други детски песни като „Тече, всичко тече“ и „Зайченцето бяло“.
Дотук с милите детски спомени.

През 1995 г. в един софийски трамвай група неонацисти го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Търсели някой „небългарин“ и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват.

Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития.

Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление“, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата“.

В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението.

За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност Бате Асен приличал на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“.

През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели“. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака“. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая“.

Ние те помним, Бате Асене, помним и фашистките ти палачи. Помним и безкрайната ти доброта, но знаем, че Злото се възцарява, когато другите добри хора не правят нищо. Години по-късно, неонацисти продължават безнаказано да проливат кръвта на хора с различни убеждения, с различна прическа или с друг цвят на кожата. Възмездие трябва да има. И ще има!

Advertisements

2 thoughts on “За неонацистите и Бате Асен. Къде са ми детските книжки…

  1. >Сто процента и тия, които пребиха преди години Асето Кисимов или младежите в трамвай 20, са участници в „протестите срещу беззаконието”!
    „Да се защитават такива паразити като,евреите,циганите,арабите,негрите,емигрантите,турците,педалите и сектите (…)”
    Копирано от нета без селекция, в първата отворена тема.
    Не ви ли побиват тръпки?
    Имате ли представа колко от тази страна на барикадата са дечурлига? Които ще пораснат, нали?
    Сега вече съм изплашен!<
    Цитат от тук http://wp.me/p9rCf-Aw

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s