Писмо на една майка до учителите

Този текст е написала във Фейсбук профила си моя колега – интелигентна и възпитана жена, която по образование е филолог и педагог. Детето й учи в 118-то СОУ “Акад. Людмил Стоянов”, където отношенията между учители и ученици явно преминават границата на доброто възпитание и образованието. Такива случаи има и в много други училища. Досега многократно в публичното пространство е била експлоатирана темата за лошото отношение на учениците към учителите, но има много примери за обратното, които са подминати с мълчание, защото обществото ни все още приема патриархалното разбиране, че „даскала“ заслужава уважение на всяка цена. Намирам апела на тази майка за много важен и макар че тя не назовава имената на тези учители (вероятно от предпазливост), мисля, че това, което казва се отнася до много хора – не просто до безименните учители от текста, а до цяло едно поколение родители и учители, което живее в неразбиране със сегашните деца. Нека си припомнят, че когато става въпрос за детската психика и възпитание, нямат право на грешки.

Не осакатявайте децата ни!
Дълго време мислих и изчаквах преди да напиша всичко това.Искаше ми се да бъде жалба до МОН и РИО – София, но те едва ли ще реагират, а най-вероятно ще трябва да цитирам разни закони, правилници, алинеи и прочие…и в крайна сметка ще ми обяснят „законово“, че не съм права.
Затова реших просто да споделя.
В рода ми има деветима учители, единият от които е „народен учител“. Винаги съм се отнасяла към тях с огромно уважение и респект, винаги съм била на тяхната страна.
До този момент, в който не се сблъсках с днешните учители и безумията в образованието ни.
Синът ми е доста буйно и своенравно дете, но същевременно изключително умно, отворено към света и търсещо справедливост. Всъщност той е едно нормално дете, представител на новото поколение. На децата, които не изпълняват безропотно командите, а си задават въпроси, на тези, които отстояват позициите си и които, за да дадат уважение, очакват да бъдат уважавани.
За съжаление в българското училище тези деца явно са дискриминирани и отбелязвани с етикети като „лоши“, „пречещи“, „неуправляеми“.
Кое дава право на един учител да нарича децата ни „лекенца мръсни“, „недорасли сперматозоиди“, а на директора да се обръща към тях с “ти ли си оня“?
Защо едно дете се наказва по правилник за обида, а учителя бива оправдан, с обяснението, че има лични проблеми? Нали точно учителите следва да дават личен пример, както ние родителите го даваме. Все пак те прекарват с децата ни също такава част от деня, каквато и ние родителите. Не е ли работа на директора да покаже, че правилата и наказанията са за всички, без значение от мястото им в училищната/работната/житейската йерархия? И ако в живота често виждаме примери за обратното, то нека поне училището да бъде място за справедливост и добър пример за тези, които сега растат и формират мирогледа си.

Кое дава право на днешния учител с лошото си отношение да демотивира децата ни и те да нямат желание да ходят на училище?

Кое дава право на днешния учител да обяснява на децата ни, че за жълти стотинки си къса нервите с тях? Ако това е така, уважаеми учители, не насочвайте неудовлетворението си към тези, които най-малко имат вина за положението, в което сте поставени.

За да си учител, първо трябва да обичаш децата, да умееш да ги разбираш, да живееш с техните проблеми, да ги поощряваш и най-важното – да не очакваш уважение по презумпция, а да си наясно, че когато ти ги уважаваш, те ще ти отвърнат със същото. Децата са твърде сензитивни и отсъждат вярно и честно кой заслужава доверие и уважение. Методите на Макаренко не са актуални за днешните деца, които ние родителите възпитаваме не в страхопочитание, а в разбиране и в равенство с нас.

Във време, когато целият свят е един водовъртеж, когато на всяка крачка има митинги и протести, вие уважаеми учители, не можете да си мислите, че нашите деца ще бъдат смирени и покорни, кротки и послушни като стадо овце! Няма как да искате да го постигнете със санкции. Санкциите възпитават страхопочитание, агресия,  слабоумие, но не и разбиране. Не се опитвайте да възпитате поредното осакатено  от страх и лицемерие поколение поради липсата ви на знания и умения да възпитате в децата нещо, което не носите в самите себе си.

Никой, абсолютно никой няма право да подрязва крилете им и да ги вкарва в МАТРИЦАТА !

Advertisements

75 thoughts on “Писмо на една майка до учителите

    • Предполага се че по-възрасните сме по-мъдри и можем да мотивираме към добро поведението на подрастващите ! Има си начини ……..

      • Много зле звучи всичко това. Особено тази част „да не очакват /учителите/ уважение по презумпция“. Всеки един човек заслужава уважение по презумпция, какъвто и да е той. Може би точно това липсва във възпитанието на днешните ученици. Те се опитват по всякакъв начин да показват неуважението си и чувството си за превъзходство над учителите. Заради тръпката, заради купона, кефа и т.н. С какво би трябвало да им отвърне учителят – с любов ли. Е малко трудно, колкото и да са умни и съвършени в очите на собстваните си родители.

      • Предположенията няма да бъдат полезни. Имало си начин! Първо смях, а после невежество! Обществото ни е много болно! Не го ли виждате! И как очаквате образованието да е на ниво, та нали то е част от болната ни държавност. Как да мотивираш учениците… като ги лъжеш, че това което учат ще им е полезно или , че ще им помогне да се реализират…Цялото общество е болно! Децата са нашето бъдеще, но хайде да се замислим колко им обръщаме внимание когато се прибираме вкъщи и колко сме полезни като родители, защото те не са само радост, а ОТГОВОРНОСТ. ….

  1. родителя трябва да започне да носи отговорност за тези „умни“, които към родителя няма уважение да не говорим към друг

  2. Много си обичам професията, както и своите ученици. Скъпи родители, не забравяйте, че при мен са четири години, а при вас са за цял живот.Наслушала съм се колко много знаят при вас, колко се стараят, колко много могат у дома и , видите ли, как аз не мога да ги оценя и им пиша ниски оценки. Когато моите началници оценят работата ми, не ви викат вас да кажете колко много знаят децата ви вкъщи , а съдят за знанията им и за моя педагогически опит по това, какво те показват в класната стая.Но не това е най-важното.Трудно ли е да го разберете. Аз давам ли ви съвети как да си вършите вашата работа? Защо вие смятате, че можете да се месите в моята, когато цял живот съм искала моите ученици да са добре подготвени за живота, знаещи и можещи. Моля ви, кажете ми го в очите ако не го искате за вашите деца!
    Ще ви бъда много благодарна.

    • Абсолютно сте права! Добре е ако децата се възпитават „не в страхопочитание, а в разбиране и равенство“, но лошото е, че не се възпитават да уважават. Не уважават родителите си, не уважават учителите си, не уважават труда ни, не уважават никого и нищо! Да, и аз не искам учениците ми да бъдат послушни овчици.Готова съм да приема вина и да се извиня, ако съм сгрешила(все пак съм човек), но очаквам и съответното отношение, уважение. Лесно е да се прехвърли вината на учителя. Днешните млади хора не са по-различни от нас, когато сме били на техните години.И аз съм била недоволна, бунтуваща се, но вкъщи са ми показвали, че Той- Учителят трябва да се уважава.

      • Грешите, днешните деца растат в абсолютно различна среда, най-малкото информационният поток е огромен, а и няма пионерска организация. Повечето учители днес са абсолютно неадекватни. Изключително признателна съм на учителите на моите деца засега, макар че са още малки. Но това са изключения.

      • Абсолютно съм съгласна…И в допълнение ще кажа,че висчки тези приказки за демокрация,демократично мислене и възпитание са меко казано изкривени и извратени…..това са прояви на пълна анархия и липса на каквито и да било ценности!

    • Аз мога, коя част от работата ви е позволила на учителката на сина ми (който е втори клас) да му пише двойка по математика само защото нямал линия?! И какво точно от вашата работа я оправдава?

      • И какво ще работи вашето дете в час, щом се изисква да чертае, а то няма чертожен инструмент? Какво ще е „изработило“ в края на часа и каква трябва да е оценката му, когато предаде празен лист?Двойката е за Вас, като родител, нали?

  3. Na zapad za loshoto povedenie na deteto v uchilishte se sankcionira roditelq i roditelq e dlajen da popravi povedenieto na deteto si , a ne da se prehvarlq cqlata otgovornost na uchitelq i toi da e prinuden vseki boji den da ubejdava grupa uchenici s frivolno povedenie kak trqbva da blagovolqt da si otvorqt uchebnika i da rabotqt v chas , a sashto i da pishat domashnite si i kakvo li oshte ne.
    Za sajalenie celiq svqt e v „matricata“, haresva li ni ili ne, sme chast ot tova i socialnite otnosheniq se bazirat na pravila, koito trqbva da se spazvat oshte ot nai-ranna vazrast. I, ako dnes uchitelite obijdat, zashtoto sa bezsilni, (ne che gi opravdavam, no gi razbiram) utre – rabotodatelite uvolnqvat, biznes partniorite kazat otnosheniq, bankite vzimat imoti i t.n. . Pravilata sa navsqkade! Taka e po-lesno. Drugoto e djungla.

    • Моля, пишете на кирилица.
      Иначе споделям мнението Ви: родителите са три пъти по-отговорни за поведението на децата, Друг е въпросът дали това им допада…..

  4. Струва ми се, че коментиращите по-горе не са разбрали смисъла на текста. Той не се отнася за лошото поведение на децата, нито за оценки и желание да учат, а за неприемливо поведение от страна на определени представители на учителското съсловие и липсата на санкция за това. Не знам за кой „запад“ говорите, но ви уверявам, че ако учител си позволи да обиди дете там, ще бъде уволнен на другия ден. Децата са много малки, за да могат да им се вменят сериозни вини, но учителите са пораснали и отговорни хора и отговорността им да работят с деца не им дава възможност за грешки.

    • Дведуми, обърнете внимание на обръщението – то е отправено като упрек към всички учители! Ниската ни самооценка ни кара пак и пак да се съизмерваме със запада. Но нима не е вярно, че доста често по улиците се чуват груби думи, крясъци от родители към деца?! И в София, и в провинцията ги чувам. Това всъщност е маята, която децата поемат и резултатът от тази ,,закваска“ си остава за цял живот. Да не забравяме, че и учителите са част от това общество, в което комуникативните умения са дефицит….
      А пропо, интерпретациите са нашият поглед към нещата, а не абсолютната истина. Дано не си мислите, че мнението Ви е мяра за точни тълкования.

    • Докато родители и учители са от двете страни на някаква странна за мен барикада, това ще продължава да се случва. Има и учители, които наистина не успяват да наваксат в тази ситуация, но не мога да приема, че ще давам всичко от себе си на деца, които не ме уважават, които псуват, които проявяват агресия дори към учители. Трябва промяна в образователната система, в отношението на хората, в отношението към училището….

      • Така е родители и учители трябва да застанат от едната страна на барикадата. От другата страна е ясно, че са децата. Само клишета, клишета, клишета ….

  5. „На децата, които не изпълняват безропотно командите, а си задават въпроси, на тези, които отстояват позициите си и които, за да дадат уважение, очакват да бъдат уважавани.
    За съжаление в българското училище тези деца явно са дискриминирани и отбелязвани с етикети като „лоши“, “пречещи”, “неуправляеми”.“
    Tova imam predvid. Tochno 5 takiva prekrasni deca sa v sastoqnie da provalqt chasa , koeto reflektira varhu tehnite rezultati . Ne moje balgarskiq uchitel da se podlaga ejechasno na psihicheski tormoz i da raboti na raba na nervna kriza. Imenno tova e prichinata za izpuskane na obidni dumi i tqh nqma da gi ima ,ako toj raboti v spokoina sreda.

    • Съмнявам се, че сте била достатъчно време в „запада“, за който говорите, или поне не сте забелязала, че отношението на възрастните към децата в него е коренно различно от това в България. Не съм чула по улиците родители да крещят на децата си или да ги бият, но тук често виждам такива гледки. Ако това се случи на запад, социалните веднага ще ти вземат детето. Децата на запад се държат много по-свободно и фриволно и това се приема с разбиране от всички. И понеже сегашните български деца растат в същия културен и медиен свят като западните, те са съвсем същите и като поведение. Проблемът е, че учителите и родителите не са, те са от миналото поколение.
      Предполагам по обясненията ви, Mila, че вие самата сте преподавател и не разбирам какви са критериите ви за провален и успешен час. Вашата работа не е просто да преподадете обем от информация. И ако едно дете има позиция, различна от учителската, не виждам защо трябва да стигате до нервна криза от това. Но ако все пак ви е трудно да приемете, че уважението се заслужава (защото има много учители които успешно го заслужават и без да раздават обиди), какво правите в училището? Нито вие имате нужда от това, нито децата имат нужда от някой като вас. Аз лично бих предпочела детето ми да расте като мислещ, креативен, свободен в изразяването и преценките си човек, отколкото да бъде заобиколено от възрастни хора, чиято единствена цел е да го накарат да зазубри материал.
      И за да не бъда голословна ще отбележа, че аз самата съм била дързък и инакомислещ ученик и продължавам да бъда такъв човек. Винаги съм срещала разбиране и уважение от учителите си, имам този късмет да попадна на добри хора и профеионалисти, които и през ум няма да им мине да ме обидят, наранят или накажат, защото са били по-мъдри от мен. Моят характер не ми е попречил нито да имам знания, нито да стана юрист, нито да работя и да се развивам успешно, нито да си плащам сметките. И смея да твърдя, че се доближавам в пъти повече до мисленето на „западния“ човек, отколкото повечето наши сънародници, които овчедушно слушат какво ще им каже учителя/работодателя/управляващия и т.н.

      • Определено е недопустимо учител да ползва каруцарски речник при общуване с учениците, за това съм съгласна с Вас.
        Грешите, обаче, като мислите, че всяко буйно и своенравно дете проявява с неподчинението си инакомислие, креативност, свободна преценка. Нямам предвид Вашето дете, възможно е при него да е така, но в повечето случаи се касае за просто за нежелание да се спазва каквато и да е дисциплина, а в по-широк аспект – нежелание да бъде обучавано изобщо. Учението, независимо от преподавателя, винаги изисква не само коментар по темите, но и усвояване на знания и добиване на умения за използването им. Изисква съзнателно усилие, изисква труд.
        Идеята, насаждана през последните години и от родители, и от общество, че учителят е длъжен да привлече вниманието, а не, че ученикът е длъжен да изслуша учителя е много вредна за децата. Създава им илюзорното убеждение, че така става в живота, че някой и там ще търси подходи към тях и ще търпи философстването и нежеланието им да спазват правила.
        Е, едва ли има две мнения, че в живота това не минава. В никое общество, в никоя държава. И тези грешни внушения правят вписването на учениците – бунтари в света на големите много трудно и болезнено.
        За да си инакомислещ, все пак, трябва да чуеш и друга, освен собствената гледна точка…
        И да прочетеш и запаметиш обем информация.
        И да мислиш, естествено, но не само… Все пак, за да мислиш и изразяваш отношение по дадена тема, първо трябва да си се запознал с нея.
        Има, разбира се, учители, които не стават, но повечето, уверявам Ви, се радват да имат срещу себе си аргументирано спорещо, с креативни идеи и свободна преценка дете.

      • Радвам се, че има хора като Вас, все едно става дума за мен.

      • дведуми, вие самата посочихте, че това ковето виждате по улиците тук, няма нищо общо с онова „на запад“…не, че съм фен „на запад-а“, аз съм обикновена майка;
        НО, има както зле възпитани деца, така и зле възпитани учители, така и зле възпитани юристи…такива клипчета съм гледала в нета – буквално гавра / в чистия смисъл на думата/ с учител, че направо се плаша за бъдещет на собствените си деца..в какъв свят живеем!?

    • Има лесно,като не ви държат нервите и не може да овладеете децата,да ви пенсионират още на 40год.и да дават право на младите и изпълнени с желание и амбиция учители.да прилагат по гъвкави методи.

      • И къде ги тия „млади и изпълнени с желание да прилагат нови методи“, но и начетени, грамотни, интелигентни наистина учители? Вие знаете ли кои стават учители от младите? 98 процента са такива, които нямат никакъв друг избор, със зор завършили средното си образование. Чакай качествена работа…на куково лято. И докато родители като тая майка – „филолог и педагог“, се правят на интересни, нещата ще стават още по-зле. Най-добре е, като не разбираме от нещо, да не се изказваме неподготвони.

  6. …Изумена съм! Какво да кажа, като и аз съм учител с 28г.трудов стаж, и в моя род има 6 учители …Честно казано, аз лично осъждам такова поведение на педагог, защото наистина въздействието от такова отношение спрямо подрастващите, се отразява негативно върху развитието им като пълноценни личности. Недопустимо е да обиждаме учениците си по такъв начин и в последствие да изискваме от тях адекватно поведение.Може би най – добрият вариант е да спечелим уважението на своите ученици като живеем с техните проблеми, като сме съпричастни с тях и ги насърчаваме да се изявяват в най – добрата си светлина…
    Ето и нашата история, разказана накратко:
    Казвам „нашата“, защото касае моята дъщеря – също педагог /в зародиш/. Преди 2години тя завърши предучилищна и начална училищна педагогика.Беше регистрирана в бюрото по труда и от там я насочиха към работното место, където работи 1г. и 11м. и буквално премина през ада.Директорката я отстранява от работа с 10 -12 заповеди, на различни основания. Съдът я възстанови на работа, но бе принуждавана да си пуска платени и неплатени отпуски, за да не присъства на работното место. Бе унижавана пред колектива, като директорката я нарича „подла змия“ и какво ли още не.Накрая я принуди да напусне. След множеството жалби и сигнали, които изпратихме до институции, се оказа, че така трябва… Дори и загубили съдебни дела, директорите винаги са прави, виновен и онеправдан е подчиненият. За съжаление това се случва между възрастни хора – педагози, в XXI век. Ще го помня докато съм жива!!! И не мога да простя за това отношение. Няма справедливост …и това е!!!

    • Много сте права,абсолютно е така,директора и старите учители държат кокала и не дават никакъв шанс на младите.

  7. Мили родители и учители, явно никой не осъзнава факта ,че и двете страни са вкарани в една матрица от така нареченото наше министрество и е абсолютно безсмислено да си прехвърляте вината , защото до никъде няма да стигнете докато матрицата не бъде разчупена. А тя ще бъде разчупена когато обедините усилията си в тази насока ,а не се обвинявате взаимно. Май много искам !

  8. Разбира се, че уважението се печели, а не се дава по презумпция. И с еднаква сила важи за уважението на ученика към учителя, и за отношението на учителя към ученика – нали така?
    Работата на учителя, в крайна сметка е да преподава, да учи. Това трябва да прави, без да уронва достойнството на децата и по подходящ за възрастта им начин. Не е длъжен да ги обича. Лекарите да не би да обичат пациентите си? Ами продавачките обичат ли клиентите си? Или пък шофьорите – пътниците?
    Твърде наивно е да очакваме учителя да обича нашите деца – той най-вероятно си има негови. Трябва да обича да преподава и запалва огънчето у тях, да ги вдъхновява и насърчава. Не е нужно да ги обича – ще си ги обичаме ние, както и ние ще носим отговорност за възпитанието им и държанието им. За знанията – ще отговарят учителите.
    Естествено, няма право да се държи обидно с децата. Нито да ги бие, обижда, излага. Непростимо е. За децата също е абсолютно недопустимо да се държат грубо и обидно с учителя си.
    Така ще е честно – нали?

  9. Аз съм съгласна ,че учителят носи отговорност с примера си за доброто поведение на учениците. В никакъв случай не смятам, че е прав онзи учител, който обижда, унижава децата и подрязва крилете им. Само че дали тези загрижени за индвидуалността на детето си родители могат да обяснят на синчетата си какви нерви, депресии, душевни и здравословни кризи ни коства това понякога????? Напоследък често се питам дали си заслужава да си жертваш до такава степен и здравето, и психиката си, за да помогнеш на децата да израснат с правилните духовни ценности. Може би това би могло да стане с по-малко жертви, по един по-спокоен и улегнал начин. Ако, разбира се, имахме държава и общество, което се интересува поне малко от това какво става с душата на учителя!!!!! Даже не споменавам за материалните средства, с които да оцелее, защото много често липсата на такива прави учителя нервен и неадекватен, а затова, разбира се, детето не е виновно, но и учителят не е виновен. С една дума ми се иска жалващите се и възмутени майки малко повече да се замислят, че ВСИЧКИ се равнопоставени в този процес-както децата, както родителите , така и учителите. Всички имаме равни права!!!!!

  10. Има учители и „учители“.Има родители и „родители“.Ако говорим за истински учители останали са твърде малко .Не искам да обидя никого.Ако говорим за родители твърде заети са днешните да осигурят джобни и съвременни технологии на децата си.
    Мили хора общувайте и наричайте нещатата с истинските им имена.Родители не познавате децата си .Не мислете че сте създали безценни златни яйца.Не търсете вина в другите .Ние сами сме си виновни огледайте се каквато държавата такова и бъдещето й.

  11. Vsichko zapochva ot kashti…decata iskat svobodia,a ne svoboda dnes i prevrashtat v koshmar dnite na uchitelite si..momicheta se biat..ezikat im e ujasen..Ne,dnes vsichki se biat v gardite i si znaiat pravata..a nie davame li vazpitanieto na deteto si,che to kato sedne na stola na direktora da ne vika „onq“..vsichko zapochva ot nas…

  12. С интерес прочетох статията, но за съжаление госпожата бърка нормалното според нея поведение с поведението, което е необходимо да има едно дете на училищна възраст.Всяко училище си има правилник за вътрешния ред, в който много точно са отбелязани както правата, така и задълженията на учителите и на учениците.Ако този правилник не й харесва, да си намери училище, в което ще търпят капризите на детето й.Всичко останало са празни приказки.

  13. много интересно четиво,за съжаление давате оценка на нещо от което нямате представа,както си личи от позицията ви,това че сте били в чужбина не означава автоматично,че сте наясно с образователната им система,критериите са напълно различни,системата също.Възпитанието на децата или по-точно масовата му липса/което ако не ви е известно,се осъществява предимно от родителите/в нашата страна е занижено до безкрай.Положението в часовете е критично,а щом към детето ви се отнасят като ,,лошо “ и ,,пречещо“,замисляте ли се че е много вероятно да е наистина такова и ако в този клас има още 3-4 такива, плюс 4-5 от етнически малцинствен произход и 2 деца/примерно /със СОП,представете си как се работи!Все пак това е училище, госпожо,там се предполага че има УЧЕНИЦИ,не е зоопарк,нито посещение при психоаналитик,който слуша безсмислени излияния!Толерират се новите и различните идеи и виждания, но в рамките на разумното и чрез спазване на добрият тон,ако се премине границата , логично е и критериите да се променят..
    Личи си ,че сте образован човек,но може би трябва да си ,,сверите часовника“,а замисляте ли се дали детето ви и пред другите е в същата роля в която е пред вас,може там да е с различна ,,маска“!?!
    Лично аз ви предлагам да посетите всички дни на отворени врати в училището,да постоите в часовете,да се разходите и в свободен режим,тогава отново преосмислете вижданията си по въпроса,даже бих стигнала и по-далеч,ако там се предлага опцията да участвате като ,,учител“ в произволен час,включете се,ще ви бъде полезен опита, за да си съставите по-обективна преценка.Успех!

    • Дано да не сте учител! Иначе би било много жалко за децата, с които работите !

  14. Уважаеми учители, мили родители, дълго мислех дали и аз да взема отношение към този важен въпрос за обучение и възпитание на учениците, тъй като вече съм пенсионер и мога само да наблюдавам училището. Преди няколко дни обаче бях в моето училище. Имаше ученици, които вместо в час бяха пред училището. Попитах ги защо не са в час-а един от тях ми отговори, че ако аз се върна да преподавам в училище-ще влиза в часовете! И така мили мои колеги – обичайте децата, те ще го почувстват! Когато излязох в пенсия (разболях се и излязах по-рано, беше по време на ваканцията) всеки ден у дома идваха децата и ме молеха да се върна в училище, някои само звъняха на звънеца и ми махаха с ръка от улицата -колко бяха мили и внимателни. Споделяха с мен неща, които вероятно и с родителите не са споделяли. Много ги обичах и много им се радвах. Още ми е мъчно за тях. И така мои мили колеги – първо обичайте децата, после ги обучавайте и възпитавайте.

    • Така е!Вярно е,че учителят не е длъжен да обича децата,а да ги обучава,но ако ги обича ще улесни много най-вече себе си!Децата усещат любовта на учителя и му отвръщат със същото!Освен ако не са ежедневно свидетели на такава злоба,каквато лъха от статията,изливана по отношение на учителите от собствените им родители!

    • Поклон, господин директоре. Това е истината- децата трябва да се обичат, а после да се обучават. Първо трябва да им се покаже, на какво си готов за тях, а после, след като класа те претегли- започва да дава, дава, дава. А учителя се зарежда и колкото повече дава, толкова повече му се иска да дава, и още, и още…. :))) Обичайте децата. Понякога само това е достатъчно, за да се случат нещата.

  15. А как ще коментирате това,,Кое дава право на един учител да нарича децата ни „лекенца мръсни“, „недорасли сперматозоиди“, а на директора да се обръща към тях с “ти ли си оня“?Разбирам че сте засегнати,но каквото и да си говорим и по мое време,а и сега учителите са били пристрастни ,а мога да ви кажа ,че това кара децата да се бунтуват.Нали за това сте учили ,да може да разберете защо не грабвате вниманието на едно дете,защо то не харесва предмета ви,дали грешката е във вас или в метода на преподаването ви или самото то има проблеми.И да се опитате да му помогнете.Защото за учителя е важно само едно-ДЕТЕТО.И не точно определено дете.а всяко.

  16. Zdraveite i predvaritelno se izvinqvam za latinicata! Kakto se razbira sum mladshi vuzpitatel i sled kato prochetoh pismoto na tazi maika malko se pochuvstvah obezsurchena i s vurzani ruce zaradi chastta s otstoqvashtite poziciqta si deca i podrqzanite krilca. Komentarite na kolegite me obodriha malko vse pak. No, vijdate li, kato vuzpitateli trqbva da provejdame organiziran otdih i sport s decata, a ne da bezdeistvat i t.n., no sled kato izrovih edin kup igri i pochnahme da igraem se zapochnaha pretenciite na nqkoi deca, koito bezceremonno spirat da igraqt ili ne im haresva neshto..seshtate se, opitvam se da ugodq na vsichki, no i tova ne pomaga… Ta s dve dumi az se chuvstvam kato edin nasilnik, zashtoto gi garam da igraqt, a tova mi e kato zaduljenie, a ne e kato te da imat po-dobri idei za sobstveni igri neorganizirani ot men, vsichko pri tqh zavurshva s „toi/tq nastroiva drugite sreshtu men“ i razcepvane po grupichki, karanici i t.n. Taka che se chudq prosto, dali az trqbva da sledvam tehnite prishtqvki na „otstoqvane“ i glezotiq ili te trqbva da se nauchat i da slushat osven da se otstoqvat?

    • “No, vijdate li, kato vuzpitateli trqbva da provejdame organiziran otdih i sport s decata, a ne da bezdeistvat i t.n., no sled kato izrovih edin kup igri i pochnahme da igraem se zapochnaha pretenciite na nqkoi deca, koito bezceremonno spirat da igraqt ili ne im haresva neshto..seshtate se, opitvam se da ugodq na vsichki, no i tova ne pomaga… ”

      Здравей, човеко Mladshi vuzpitatel,
      Здравей приятелю, Как си !?
      Дай на децата марихуана и усмивката никога няма да слезе от лицата им и те ще играят безспирно и безропотно.

  17. Инерцията продължава. Всички виждат неработенето на учителите, а пред тях мълчат (така е редно!) и дори им носят цветя и подаръци (така е редно!). А какво е редно да бъде поведението на учителя?
    Синът ми е гимназист в „елитно“ училище. На 18. 11. 2013 г. донесе двойка и четворка по математика. Изпитан е в часа и МЕЖДУЧАСИЕТО два пъти за една и съща задача (при това решена вярно). Аргументът на учителката е, че му поставя оценка за знания и дисциплина. Интересно е обаче, че той никога не е имал забележки за дисциплината… Госпожата дори му е внушавала, че не е за „елитното“ училище и е по-добре да напусне, че не иска да го вижда извън училище и т. н. Имат ли място подобни персони в системата? Уви, да и стават все повече. Същевременно те се уреждат по-добре от качествените (все още ги има), защото всичко зависи от самозабравилите се директори!

  18. „Във време, когато целият свят е един водовъртеж, когато на всяка крачка има митинги и протести, вие уважаеми учители, не можете да си мислите, че нашите деца ще бъдат смирени и покорни, кротки и послушни като стадо овце“

    Брилятно !!! Във време когато трябва да се бориш за да оцелееш. Във време когато си принуден да бъдеш личност. Във време когато нямаш друг избор и ще бъдеш личност.Никой не може да спре правото ти на самоотбрана.Никой не може да спре децата!!! Учителят трябва да учи децата да се бият, да се борят, да спорят, да се комфронтират … ДА казват НЕ !!!
    П С. Добрите учители учат децата на тези неща по – добре отколкото лошите.
    В момента разбрах отново песента
    We don’t need no education
    We dont need no thought control
    No dark sarcasm in the classroom
    Teachers leave them kids alone
    Hey! Teachers! Leave them kids alone!
    All in all it’s just another brick in the wall.
    All in all you’re just another brick in the wall.

  19. Идеята, насаждана през последните години и от родители, и от общество, че учителят е длъжен да привлече вниманието, а не, че ученикът е длъжен да изслуша учителя е много вредна за децата. Създава им илюзорното убеждение, че така става в живота, че някой и там ще търси подходи към тях и ще търпи философстването и нежеланието им да спазват правила.

  20. госпожа, детето ви е хиперактивно…водете го на психолог, че аман от криворазбрана индивидуалност…и аз бях индивидуалист, и аз имам деца – индивидуалисти, ама не пречим на учебния процес, който и без това е затормозен от абсурдната учебна програма и неадекватното й съдържание, така че спрете да спекулирате с „будността“, „умността“ и „индивидуалността“ на детето…, а му обяснете, че докато държавата се грижи за него, трябва да е в матрицата, иначе – беж по частните училища, там ще обгрижват безусловно неговата будност срещу скромната сума от 3000 евро годишно

    • Ами аз не искам държавата да ми „обгрижва“ детето. Но задължително било.
      Всяко дете, което не можело да стои 40 минути седлнало и то хиперактивно било.
      Ако учебният процес е затормозен (горкият…) с абсурдна програма, да не му пречим, но че това се случва на деца, някои от които преди да тръгнат на училище за будни, любопитни и любознателни, а след това седят тъпо и чакат да сввърши часа.
      В частните училища е същото нещо.
      Глобалният проблем не е нито в децата, нито в учителите. А в това, че едните са карани да прекарват деня си учейки неща, които изобщо, по никкаъв начин не са им интересни. А другата групя всячески да се пита да подчини първата да учи тези неща.
      И не, не искам а вкарвам детето си в матрицата за да става бездушен, апатичен робот.

  21. А как тази майка/потомствен учител/ е възпитала детето си.Защото когато в един учебен ден учителят се срещне с няколко такива ученика,които на забележката за направена нередност отговарят:“Коя си ти да ми кажеш?!“,накрая и неговите нерви могат да не издържат и да го нарече:“Лекенце малко“.Някой смята ли че учителят не е жив човек,а е машина?

  22. едно време имаше учители отдадени на професията а сега това не са учители. Първо учителя трябва да грабне ученика да учи и възпитава. Сега учителите изпяват си урока и дим да ги няма. Аз съм на 38 год, когато ние учехме ходехме при учителката по всяко време в тях да учим да споделяме а сега ми кажете дали има такава връзка учител-ученик. За мен първо учителите са тези които трябва да се замислят какво е професия УЧИТЕЛ.

  23. Дано достигне до майката, което е написала това. Мойте лични наблюдения са, че не само децата ни са по-различни от нас когато сме били малки, но и учителите в БГ са се променили много. Аз лично не си спомням някой мой учител да е наричал учениците с епитети, а съм имала наистина буйни съученици. Учителите ни бяха по-ниско образовани от сегашните, но пък с по-добро възпитание и обективност. Тук в Щатите наблядавам, че родителите на буйни деца просто местят децата си в частни или други алтернативни училища, където отношението към такива деца е с по-добро разбиране, явно заради парите. Други ги оставят на home-schooling (домашно училище). Просто буйните деца нямат място в държаните(безплатни) училища. Ако се опитваш да спориш с учители и защитаващ детето си, става по-лошо. Те си го изкарват на него след това.

  24. Благодарна съм на всички несправедливи учетели и на онези от типа описан тук, които ни научиха как да изказваме мнението си, как да отстояваме си позициите, как да се държим в обществото и защо не трябва да имаме уважение към тези които не уважават нас самите без значение от техния пост или ранг. Винаги съм смятала че най-важният аспект в човешките отношения е толерантността, но съм благодарна на тези хора, които ме научиха навреме, че идеалът за толерантност е невъзможен.
    Какво правят директорите? Преди време, цял един клас от ЕГ се опита да се отърве от своята класна, който все още е именно от типа наричащи учениците „лекенца мръсни“, „недорасли сперматозоиди“, и обръщаши се пред директора към тях с “ти ли си оня“. Правиха се подписки, подаваха се жалби до директора, много пъти се говори с него, всички за изгонването и или поне сменянето и с друг класен, но директора, разбира се, не направи нищо.
    Както и да е тези хора всъщност нямат влияние върху учениците, да те са неприятни и меко казано досадни, но те не ги „осакатяват“ или трявмират по никакъв начин. Всички сме наясно, че държанието им е подтикнато от техни лични емоционални или душевни проблеми и че приказките им са просто „брътвежи“. Да, трябва да се вземат мерки срещу такива хора, да се заменят с кадърни учители, но кой ще го направи, когато директорите не си помръдват пръста?

  25. Единиците учители, които могат да си позволят да бъдат добри със сигурност имат някой зад гърба си, който да плаща сметките. Държавата не го прави, обществото не го иска. Положението е такова, не съм видял някъде онлайн или в медия да се хвали преподавател само заради него самия… Виж, примерите за чалги, делавери, брадъри и престъпници ги гледаме постоянно. Децата попиват основно това, новия идеал и морал. Пиша го като човек, който е преподавал малко на ученици и много повече на студенти в последните курсове. С всяка година нещата стават по-зле и въобще никой не мисли че културата и образованието са в крайна сметка в основата на цялото общество!

  26. Поредният „родител“,обвиняващ учителите за провала на детето му.Както каза една учителка по-горе,децата са при нея 3-4 години,а при родителите са цял живот……Има и друг народен лаф…..Много са важни първите 7 години.През този период заслугата си е изцяло на родителите.

  27. Аз пък ще напиша за мен и за детето си. Не е нужно детето ти да е непокорно, за да страда и да е жертва на системата. Може да е ангел и пак ще е жертва.

    Израснала съм в НРБ, питала съм „защо чичко Ленин е с желязна глава?“, бях изключително непокорна. Още във втори клас ме сложиха на един чин с момче (голям срам), непрекъснато приказвах в час, винаги съм показвала отегчението си в часовете, когато го е имало. Благодаря на Господ, че ми е пратил такива учители по онова време, които влизаха в саморазправа дори със собствената ми майка, за да защитят моята любознателност и са я съхранили до сега. Все ме слагаха на сцена, а аз на генералната репетиция, я ще си разбия носа, я ще си ожуля коляното, я ще се изплаша от партийното величие. Попадала съм на хора-учители, шанс. Два пъти са ме гонили от час, двамата ми най-любими учители. И двата пъти ги помня, като днес.

    Също винаги ще помня как се смятат дроби, защото математичката изкара една фото-торта (който е живял тогава ще се сети) и с нея ни ги обясни.
    Това е за мен, изучих се, въпреки стерилната среда, в свобода на мисълта, словото и действието.

    Синът ми не е като мен. Свят широк, хора различни. Той е изключително изпълнителен, никога не влиза в конфликт, просто се старае да е най-добър, без претенции. Той не е непокорен и рядко допуска да е център на внимание, особено учителско. Но страда много от средата. От това, ако околните са нещастни; ако енергията е негативна, ако има дисбаланс, дори да не е насочен пряко към него.
    Една година всяка сутрин плаче преди да иде на детска. Всяка сутрин. На три години научи всички дни от седмицата и в кои от тях се ходи на градина, и в кои се почива. Наизустява стихчетата на всички деца, но и това не му помага да подобри средата и да направи учителката щастлива. Той и е любимец, а тя на него най-омразната. Аз му обяснявам, че има различни характери, добре е да свиква с тях, а той със свито сърчице ме слуша и сълзи пълнят очите му. („Да, мамо, ама на мен защо не ми се получава?“). Никога не съм подлагала на съмнение учителския авторитет, заради собствен опит и заради убеждението ми, че светът не ни е длъжен.
    Групата му влезе в карантина и го преместиха в другата. Сякаш светна това дете. По три часа вечер ми бърбори кой, кой е, какво са правили, какво му се е случило. Сякаш друг човек, друг свят. За една седмица, за две-три спокойни думи, моето дете се преобрази. И аз реших да го преместим трайно в новата група.
    Реших си проблема, но локално.
    После мислих много и много се ядосвах.
    Педагогика влизаха всички неуспели да влязат право или в стопанския. Някои учители са по-неграмотни от мен.
    Любов? Забрави.
    Уважение към детето? Айде, бе.
    Чист въздух? Има материал за учене! (на 4 години?! wtf?)
    Дисциплина, като в концлагер.
    Детски игри, викове, борби? О-о-о-, тук е тихо, като в гробница.
    Заплата? Една четвърт от мойта.

    Какво може да се направи?
    А другите деца?
    А децата на родителите, които бързат от/за работа? (за да плащат данъци за системата, описана по-горе)
    Които нямат време да забележат колко са нещастни тригодишните им съкровища? Които разчитат, че учителите са хора и децата им следва да свикват с тях?
    На кой да се оплача, на кой да кажа? Какво да му кажа?
    Учителката имала семейни проблеми, вземала малка заплата, детската на месец струва, колкото вечеря в ресторант, какво повече искам?
    Подкрепям всякаква инициатива за раздвижване и ме е яд, че действам на принципа „мисли глобално, действай локално“, но какво друго ми остава?

    • Изключително вярно и обективно мнение – и това е мнението именно на родителите, които въпреки забързаното си ежедневие правят всичко възможно децата им да са щастливи. Но същите тези родители са поставени наистина в положение да се справят с проблемите в детската градина или училище на принципа „мисли глобално, действай локално“ и като чета останалите коментари разбирам, че това положение скоро няма да се промени

      • Това не е мнение, това е сладко-горчивият ми личен опит (за радост или за жалост).
        По принцип съм голям борец за справедливост. И като казвам справедливост нямам предвид моята, твоята, на учителите или нечия. А справедливостта, като изначална даденост. Старая се да не толерирам капризи, да ги разпознавам; не обичам да се хваля себе си или детето (имам предвид пред други, вкъщи се хвалим на воля). За всеки човек, той самият си е най-важен, а детето му е най-всичко. Изпълнявам всичките си обществени задължения и се опитвам да науча детето си на същото.
        Заради това, когато знам, че съм била излъгана и то лъгана една година с цената на семейното ми спокойствие и психиката на детето ми, много се ядосвам. Ама много, много. Истински съм разочарована, когато решавам проблемите си локално. Истински, искрено, наистина.
        Бих подкрепила всякаква инициатива с всички сили за промяна на системата, макар в момента да нямам пряк интерес. Защото истински вярвам, че „невъзможно е просто дума; невъзможно е… нищо“.

  28. Ще си позволя да препостна един коментар на родител във връзка с подобна ситуация: “ Едно време (преди около 20-30 год.) учителите бяха други.Обаче и учениците бяха други.Тогава никой ученик не си позволяваше наглостта да обиди учител или да му се подиграва в лицето.Никой не си позволяваше да пуши пред учител или да влезе пиян в час.Тогава децата имаха респект от учителите. А сега… сега е друго.Най тъжното е , че за това сме виновни ние. Същите тези примерни ученици , които сме вече родители и сме възпитали децата си както можем , а не както трябва. Нека да не съдим толкова строго хората , които се опитват да запълнят празните места във възпитанието на децата ни ! „

  29. Vseki uchitel i uchenik DA SI ZNAE PRAVATA I ZADALJENIQTA!!!!!!S tova zapochvam uchebnata godina i s tova zavarshvam!!!Ako deteto Vi se darji normalno v chas nikoj nqma da mu napravi zabelejka!!DA!!Beshe edno vreme!!!Sega trqbva da si artist i pedagog!!Tova e moeto mnenie na uchitel!

  30. „Синът ми е доста буйно и своенравно дете, но същевременно изключително умно, отворено към света и търсещо справедливост.“ – субективно мнение на обичащ детето си родител.
    „…днешните учители и безумията в образованието ни.“ – също субективно мнение.
    Много конкретни описания на използваните от учителите епитети (явно споделени от „отвореното към света дете“). Едва ли „просто ей-така“. Но причината за отправянето на такива не се споменава в писмото. Също и към кои ТЯХ е обръщението на директора директора “ти ли си оня“? Явно, обръщението е в единствено число към някой много известен в училището. Защо ли?
    Кой е прав и кой – крив? Отговорът също ще различен от всяка от страна. Не правете глобални заключения!
    Уважаеми родители, аз също съм баща на тийнейджърка на 16. Не защитавам учителите, нарушаващи етиката и правилата. Но нека обърнем внимание и на децата си. За да не си кажем след някоя година: „Къде сгреших?“

  31. Възпитаник съм на това училище и бях от трудните. За мен цялото това напрежение се корени в упадъка на морала в обществото, а не в някоя от „страните“ което е неизбежно след дългия контакт на тази нация с комунистическите бандити. А колкото как е на “ запад“ мога да кажа че синът ми е ученик от 2 месеца в сащ и едно от първите неща които ни казаха че за лошо поведвние не зависимо към кого предупреждават 2 пъти и на третия гонят. Благодаря на почти всички учителки от 118 училище.

  32. Zdraveite,imam momche na 8 godini s diagnoza Hiperaktivno rastroistvo i deficit na povedenieto oburnah se kam specialisti i na chastnici go vodih no nishto kakvi li metodi ne probvah dori sedqh s nego v klasnata staq i pak ne jelae da uchi veche sam otchaqna molq po starite ychiteli mogat li da pomognat po moq slushei…Durji se dosta agresivno a lekarstvata ne sa reshenie Blagodarq predvaritelno

  33. Конфуций казва: „Родителят трябва да бъде родител, а синът – син. Учителят – учител, а ученикът – ученик.“

    Нещата в училище ще се нормализират, когато всеки си е на мястото и изпълнява задълженията и отговорностите си. Първо за задълженията и отговорностите, а чак след това – правАта.

  34. Прочетох внимателно писмото Ви и голяма част от коментарите. Вие, като че ли не искате решение на проблема с Вашето дете, а някаква обществена защита. Всеки учител си мечтае за будни, мислещи, находчиви, нестандартни деца, но много от родителите мислят, че така могат да се назоват невъзпитаните, неглижирани, неуважавани, потиснати /дори комплексирани/ деца. При много от тях има проблем, който не е решен в семейството и е пренесен в училище. Понякога учителят не знае за него, защото това старателно се прикрива. Но се очаква той да усети, да реагира по най-правилния начин, така че да повлияе позитивно на детето, да съхрани самочувствието му, да запази уважението към родителите и към себе си и хиляди други неща… Учителят трябва да бъде психолог, лекар, социален работник, диетолог … и всичко друго, каквото ви идва наум. Но трябва да е най-добрият, защото е учител на Вашето дете. A ресурсите, с които разполага не са много. Помислете, как Вие и обществото му помагат! Но сигурно се досещате как всички му пречат и въпреки всичко УЧИТЕЛЯТ се старае да е добрият пример за детето.
    Ако искате проблема да бъде решен, не го обсъждайте по принцип във форумите, а поговорете с учителя. Повярвайте и учителят е ЧОВЕК и той иска детето Ви да е щастливо! Та вие- учители и родители имате обща цел- ДЕТЕТО. Защо търсите противопоставяне, кой мислите, че ще победи в тази война? Но всички знаят кой ще загуби.

  35. Немога да повярвам ,какви глупости се пишат за българските учители,болно ми е.Докато мислите ,че учителят трябва да възпитава ,а не да обучава-тежко и горко на милата ни държава.Родителите са по-лигави от децата си,какви коментари да чакаш!!!Кой научи децата ви да пушат/смъркат/.да пият алкохол,да носят 30 лева джобни пари в себе си,да псуват и ругаят,да мразят и да бият,да носят телефони от 1000 лева,да се обличат като леки жени,да ходят до зори по кръчмите??Това е ваша работа уважаеми родители,не на учителите.Застанете на страната на преподавателите и заедно да изградим достойни наши наследници,от които да не се срамуваме.

  36. За съжаление голяма част от днешните учители са в училище за да мачкат деца и родители с мнение различно от тяхното.Типичен случай е училище ,,Стою Шишков,, в Смолян .Превърнато в бащиния от директора Райчо Кокудев, в училището са назначени почти цялата му рода-жена му, съпругата на първия му братовчед и др. Учителите в голямата си част се занимават с клюки и интриги, родители и деца с мнение различно от тяхното биват нарочени за лош ,,материал,, и веднага започват репресии на всички нива. А да не говорим,че учители дават частни уроци на деца на които преподават/ г-жа Радка Пашова-учите по английски език/. Общо взето картината е малък ад,но като се правят проверки всичко е идеално,нали знаете ,,Гарван гарваноу око не вади.Жалко за поколенията които унищожават.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s