В подкрепа на д-р Панайот Диманов

татеД-р Панайот Диманов е директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол. По време на неговото управление 2010-2013 г. болницата в град Ямбол бележи невиждано през послендите 25 години развитие. За последните 3 години е направено в пъти повече отколкото по време на 13 годишното управление на предишното ръководство. Ремнотирани са 6 отделения – детско, инфекциозно, урология, нервно отделение, микробиология, акушерсрво и гинекология, заедно със закупуването не медицинска апаратура за тях. Болницата се акредитира като база за специализация на студенти специализанти и професионалисти по здравни грижи и като център за провеждане на клинични проучвания. Д-р Диманов посреща в началото на своя мандат болница, оставена в разруха и ограбване от предишното й ръководсто, а към момента тя е една от малкото болници, които не само нямат задължения, а има 2 милиона печалба, а разходната част на болницата е намалена със 70 000 лева на месец поради коректно провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки! На фона на масовото напускане на лекари по време на предишното ръководство и като цяло за страната, са привлечени 35 нови лекари, от които 17 специализанти. На фона на ниските възнаграждения в страната на всички служители от този бранш, заплатите в ямболската болница са учвеличени с между 10 и 12 % на всички работещи.

По време на управлението на д-р Диманов, Общински съвет Ямбол и Министерски съвет  инициират довършването на проекта за изграждане на нова сграда на болницата. Тази сграда стои непостроена от 1979 г.! По проект сградата трябваше да е завършена през юни 2013 г. и обурудвана с най-модерната техника, за да се превърне в предпочитан център за лечение на пациенти в региона. Новото правителство реши да не се реазлизира този проект, след като в него са инвестрани 1,5 милиона лева, поради липса на интерес във възлагането на обществени поръчки и сключването на договори – официално поради липса на средства за довършването й. Резултатът – град Ямбол не просто няма да има нова болница, но и ще бъде сменен в началото на месец декември най-успешния до момента директор на ямболската болница.

Мисля, че в тази сфера безкористността и професионализма трябва да стоят преди всякакви партийни интереси. Като мен мисли и ръководството на Районната колегия на Български лекарски съюз, както и всички служители на Ямболската болница, които от години не са получавали толкова професионално и коректо отношение от ръководството. Прилагам писмо на Председателя на РК на БЛС гр. Ямбол до Министъра на здравеопазването и се надявам повече хора да разберат, че кадровите промени по политически причини, са в основата на това вече 25 години държавата да боксува на едно място. В системата на здравеопазването има силна нужда от честни, неподкупни и квалифицирани кадри. Няма причина новото правителство да лишава болните от такива, само защото не принадлежат на техните партии. Политиката не може да стои над здравеопазването. Кое налага смяната на дикректора на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол – политически или обективни причини?

ДО
Д-Р ТАНЯ АНДРЕЕВА
МИНИСТЪР НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ГР.СОФИЯ

Уважаема министър Андреева,

Във връзка с предстоящото Общо събрание на акционерите в МБАЛ ”Св. Пантелеймон” АД – Ямбол, свикано на 11.12.2013 г., с дневен ред, включващ смяна на състава на Съвета на директорите, УС на РК на БЛС – Ямбол проведе на 27.11.2013г. извънредно заседание. След задълбочен анализ и обсъждане УС на РК на БЛС – Ямбол апелира към Вас, уважаема д-р Андреева, да няма партийни пристрастия при определяне Съвета на директорите на МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – Ямбол.
Здравеопазването е висш национален приоритет и като такъв винаги трябва да бъде надпартийно  и да не се политизира. Считаме, че ръководителите на ЛЗ трябва да бъдат разглеждани надпартийно, като експерти, обслужващи интересите на лечебното заведе-ние, което ръководят, на лекарите, работещи в него, и на пациенти-те. Основен критерий за професионалните качества на ръководителите на ЛЗ трябва да бъде ефективността на тяхната мениджърска дейност, която включва и приноса за финансовата стабилност на съответната болница.
При наличието на видими положителни резултати от работа-та и издигане престижа на което и да било ЛЗ от неговото ръководство, РК на БЛС – Ямбол се обявява категорично против немотивирани и безпричинни политически смени и съмнителни политически назначения.
В рамките на добрия тон и като част от утвърдените добри взаимоотношения между МЗ и БЛС най-учтиво Ви молим, уважаема министър Андреева, в случай на извършена смяна на който и да е член от състава на Съвета на директорите, писмено да изложите мотивите за това свое решение и причините, които налагат тази и всяка следваща смяна.

С уважение:
Гр. Ямбол
Д-р П. Папашимов
Председател на РК на БЛС – Ямбол

Писмото на д-р Папашимов е публкуквано на адрес http://www.yambolpress.bg/?p=57396

Advertisements

За любовта

Screen Shot 2013-06-11 at 7.31.51 PMНикога не съм писала нищо за любовта. Все си мисля, че за любовта не може да се говори “without getting involved with the old clichés”, както пее моят любимец Fish. A никак не понасям да чета клишета и шаблони и като цяло май всичко по темата е казано, така че не знам какъв би бил моят принос в тази насока. Така че предварително се извинявам, ако звуча банално и сантиментално.

Напоследък всички ми казват, че изглеждам много щастлива. Хубавите неща в живота са прости. Когато човек е щастлив не мисли много и не се задълбочава. Приема всичко леко и естествено. Размишленията, дълбочината, изкуството се раждат в драмата и тъгата. В драмата човек осъзнава сложността на нещата в живота и започваш да търси обяснения на разни фундаментални въпроси – защо съм тук, щастлив ли съм, какъв е смисъла, на къде отивам, сам ли съм в живота или не и т.н. И намира отговори, които го правят по-мъдър, по-самоосъзнал се, по-самодостатъчен, по-креативен. Но в никакъв случай не го правят по-щастлив. Който трупа познание, трупа печал, пише в Библията.

Истинските неща са прости и идват от самосебе си. Няма нужда да ги проумяваш, променяш, напасваш, да чакаш или преговаряш. Те се случват без много думи. Виждам толкова хора около мен, които се опитват отчаяно да напаснат по себе си нещо, което не им е по мярка. Това не е любов, а воля, търпение, безсмислено усилие. Колкото и да се опитва човек, няма как да преформова две парчета от пъзел да си паснат, ако те просто не са съвместими. Дори насила да ги набута едно до друго, картинката пак ще е крива. Всеки е губил време в опити за това. Бих казала че много хора прекарват животите си в подобно упорство. При тях нещата винаги са сложни и драматични и повтарят постоянно безсмислените си опити без да направят прости изводи от тях.  Тези хора вярват, че любовта е непременно съпътствана с нерви, болка, борба и усилия. Понякога, за да избягат от това, избират най-компромисния вариант на вегетиране с половинка, в която не са влюбени, но обичат фригидно по необходимост от спокойствие. Обикновено търсят проблясъци на емоции с други хора, но нямат смелост да се откъснат от донора си на тих домашен уют, понеже се притесняват да не се върнат в изходна позиция с болезнените любови и неуспешни опити за напасване.

Не знам дали е късмет или резултат от здрав разум да намериш любовта на живота си, нито дали това всъщност е доживотно състояние. Прекалено съм млада, за да бъда категорична. Знам само, че за да обичаш осъзнато някого, трябва първо да познаваш и обичаш себе си. За да се срещнат хората, те трябва да са намерили своя център, в противен случай се разрушават взаимно – един търсещ, друг съветващ. Понякога пък се пробваш чрез привързаността към друг да изградиш липсващото си Аз. Накрая се чудиш това ти ли си или някаква проекция.

Любовта е проста и всяко усложняване не е любов, а опит за любов. Трябва да успееш да я опазиш от своето его. Когато обичаш някого, се появява инстинкт да го предпазиш от всичко на света, включително и от себе си. Така успяваш да изявиш най-добрата си страна и ставаш по-добър човек.

Любовта е да чувстваш, че имаш дом. Аз никога досега не бях чувствала някое място като мой дом. Сега се прибирам вкъщи в моя дом и там се чувствам като в крепост, където нищо негативно не може да ме достигне. Всичко и всички остават навън. Любовта е да се прибереш вкъщи и да намериш разбиране, утеха и подкрепа, без да се налага да обясняваш нищо.

Любовта е да имаш път. Бих тръгнала навсякъде без да се замисля, ако човекът, който обичам, ме държи за ръката.

Любовта е да виждаш в някой себе си. Не просто да виждаш, че прилича на теб и говорите на един език, а го приемаш за част от теб в друго човешко същество и е изключително важно тази част от теб да е щастлива, спокойна и свободна да прави всичко, което я радва. Когато обичаш някого, не се страхуваш, не ревнуваш, не съизмерваш любовта си. Всъщност любовта няма количествени измерения. Или я има, или не. Ако между двама човека, има повече любов от едната страна, и по-малко от другата, това е някакъв дисбаланс и не е истинско.

Когато човекът, който обичам, страда, имам чувството, че физически усещам това. Дори предпочиатам да страдам аз, отколкото той. Когато е щастлив…не мога да опиша по-силен прилив на щастие за мен. Вчера той бягаше по риза в студа, за да вземе колата си, понеже аз бързах да тръгвам нанякъде. И когато го гледах, на мен ми стана студено и не исках той да бяга по риза в студа заради мен. Ето толкова е просто всичко.

Странно, някои хора измерват любовта в жертвите и компромисите, които някой прави за тях. Ако обичаш някой, защо изобщо би искал той да жертва нещо? Логично е да искаш ти да си причина за неговото щастие, а не за неговите жертви. Другото е някакъв егоизъм и чувство за малоценност, което се нуждаеш някой да лекува. Любовта е благородна емоция. Тя не би трябвало да отключва страхове. Не би трябвало да се съревноваваш в нея, да пречупваш, да съдиш. Или виждаш себе си в някой, или не. Ако не се виждаш, продължаваш по пътя и чакаш да видиш. Из Фейсбук някой я беше сравнил с чифт обувки – всички могат да ти кажат дали ти отиват отстрани, но само ти си знаеш дали са ти удобни. И колкото и да ги носиш, пак няма да ти станат удобни, ако не са ти по мярка от самото начало. Най-много да си травмираш краката, респективно мозъка.

Нямам деца и не знам какво е чувството да обичаш децата си. Но предполагам, че голямата любов на хората към децата им, е от това, че виждат себе си в тях. Често така компенсират липсата на всеки друг вид любов. Даже понякога хората обожествяват децата си, за да запълнят липващия смисъл на живота си. Знам обаче, че в чувството да виждаш себе си в човек, който не носи твоята кръв и с който до вчера не си имал нищо общо, има нещо космическо. Не е вярно, че противоположностите се привличали, допълвали и всякакви такива глупости. Противоположностите раждат сблъсъци и неразбиране. Когато хората си приличат, те се обичат осъзнато. И тогава приемат дори най-неприятните си черти, защото същите виждат и в себе си. А човек обича себе си и обича да вижда себе си.

На всичките ми познати, които спонтанно ми казват, че изглеждам много щастлива, обикновено отговарям, че това е така и е толкова хубаво, че няма какво да кажа. Преди много се страхувах от старостта и мислех, че с всяка година ще губя от красотата си. Сега приемам с радост изминаващото време и очаквам всеки следващ етап да ми носи нещо по своему хубаво. Човек изглежда красив, когато е щастлив. Това си личи в усмивката, в очите и излъчването и най-малко зависи от възрастта. Красотата наистина идва отвътре и това е поредното вярно клише.