Щастието като право

Having-the-right-to-happinessВ днешния Ден на юриста и Конституцията, 16 април, Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви резултатите от ежегодния студентски конкурс за правозащитно есе: „Кое е правото, което Вие знаете, че имате, преди съдът и светът да са го узнали?“
С нескрита гордост ви представям есето на колегата, възпитаник на моя университет, Даяна Маринова, четвъртокурсничка от УНСС, която е победител в конкурса. В есето си тя споделя визията за човешкия стремеж към щастието като изконно и неотменно право на хората. Особено ми харесва хуманността и философията в есето й. Мисля, че обществото има нужда от повече такива, истински юристи, а не от безупречни четци на закона. 

Кое е правото, което вие знаете, че имате, преди съдът и светът да са го узнали?

Даяна Маринова

Правата на човека са една от може би най-интересните и според мен една от най-неясните теми. Много често хората дори не знаят какви са правата им.

На една от срещите на Детския съвет към Държавната агенция за закрила на детето говорихме за това какви са нашите права, тогава като деца, според законовата дефиниция. Мислех си през цялото време, че най-важното ни право е да бъдем щастливи. Въпреки това, така и не се осмелих да го кажа на глас, защото вярвах, че всички около нас очакваха да говорим по Конвенцията… да кажем, че имаме право на образование, на живот, на име, на семейство. Тогава обаче едно момче, което е аутист, се изправи пред всички ни и каза: „Най-голямото ни право е да бъдем щастливи!“

Усмихнах се… той каза това, за което аз си мислех. Сигурно повечето от вас, които четете в момента, си мислите, че това е абсурдно, че щастието не е нещо, което може да бъде дефинирано, да бъде поставено под дефиниция, а как би се защитило едно право, ако не можем легално да го определим? И сте прави. Щастието не е правно понятие, но и справедливостта не е. Последната обаче се използва в правото и е един от основните му принципи. Защо тогава и щастието да не е право?

В днешно време се правят всякакви социологически проучвания. Едно такова е и проучването за това колко щастлив е народът на дадена страна. Щом щастието може да бъде проучено от социологията, значи може да бъде обект на изследвания и от страна на правото.

Щастието за мен, като мое право, се състои именно в това, всички мои права, закрепени и гарантирани от Конституцията, международните харти и конвенции, законите, да бъдат защитени и спазвани. Защото какво по-голямо щастие от това, човек да има своето име, живот, работа, семейство, здравно обслужване, образование, равенство в обществото, свободно вероизповедание, възможност за професионално развитие, за свободно пътуване?

Аз никога няма да забравя това момче, което се осмели да изкаже моите мисли. Момче, което накара всички нас да се замислим над правото ни да бъдем щастливи. И много често именно щастието е причината хората да заминават в чужбина. Не заради парите… а заради щастието. Щастието да се чувстваш свободен, да живееш в страна, в която защитават правата ти, щастието да ценят труда ти, щастието да получаваш това, което си заслужил с труда си – щастието от справедливост.

Макар и да знам, че щастието едва ли ще се превърне в част от нашето позитивно право, смея да твърдя, че това е едно наше естествено право, което ще бъде гарантирано винаги, когато всички други наши права, обявени и защитени от закона, бъдат спазвани. Щастие ще има тогава, когато правозащитната ни система е истински действаща, справедлива… Но още повече, щастие ще има тогава, когато ние, хората, си позволим да бъдем щастливи. Защото макар и важно за живота ни, нито правото, нито държавата могат да изместят от центъра човека.

Ако всеки от нас спазва правата на другите, то със сигурност ще живеем в един свят, изпълнен с хора, чието право на щастие е гарантирано.

Advertisements