По каква причина ви е мъчно за техните паметници?

pozitanoМного се изговори и изписа за Асен Генов и изрисуваният от него паметник. Дали деянието му е хулиганство, или граждански протест, е въпрос на гледна точка. Да, според закона това е престъпление. Но искам да попитам всички ревностни защитници на буквата на закона не е ли комунистическият режим обявен за престъпен в цяла Европа? И защо тогава има негови паметници на всяка крачка в България? Престъпление ли е да изрисуваш в розово паметник на едно престъпление? Би ми било интересно, ако в Германия все още стояха паметници на Хитлер, кое щеше да е проблем – че някой рисува по тях или че изобщо ги има. Тук се опитват да ни внушат, че трябвало историята да се цени и пази същите тези, които и до днес се наричат едни други „другари“. Не, че имам нещо против думата „другари“ (тя по начало не е българска), но с това те отправят циничното си послание, че за тях времето не се е променило и те са част от същия онзи другарски строй. Скъпи, ПРИЯТЕЛИ, тези наши „другари“ докараха възрастните хора до кофите за боклук. По каква причина ви е мъчно за техните паметници?

Снимка: Иво Божков

Advertisements

УНСС не е ваш дом, защо не стачкувате срещу измирането на мамутите?

Преди няколко дни писах за отношението на ректора на УНСС към собствените му студенти в поста „Като не ви харесва тук – емигрирайте!“ Ето видеото от „Господари на ефира“ с целия циничен, подигравателен, заплашителен и направо просташки разговор между човек, който трябва да бъде стожер на академизма и доста по-възпитаните от него студенти. Един „ректор“ обяснява на студентите, че УНСС не е техен дом. „Ректор“, който заплашва група хора с това, че ще ги държи заключени в една зала под охрана, няма място в университета, а в едни други структури, от които той от край време е част. Като гледах видеото, си помислих колко неразбрани са се чувствали студентите, все едно да спориш с кинопреглед от комунизма. Това видео е олицетворение на пропастта между поколенията и „кастите“ в нашето общество. За сравнение публикувам още едно видео по същата тема, на един човек на изкуството, който наистина може да бъде авторитет.

 

За неонацистите и Бате Асен. Къде са ми детските книжки…

Тази сутрин докато се приготвяхме за работа с моя приятел, си пеехме онази песничка „Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен съндък…“. Той ми каза „Знаеш ли, че този който пее песничката е баща на един мой приятел“. Тогава се сетих за отвратителната случка с Асен Кисимов (по известен като Бате Асен) и неонацистите, които го бяха пребили почти до смърт в един трамвай, защото им заприличал на турчин. Моят приятел се учуди, че не са знаели, че пребиват Асен Кисимов. Замислих се, че децата, които знаят кой е Бате Асен, които са слушали „Къде са ми детските книжки“, гледали са „Войната на таралежите“ и „Васко Да Гама от Село Рупча“ и тъгуват за детските си книжки, обикновено не стават неонацисти. Неонацисти стават децата с осакатен мозък. Тези деца пишат „Смърт за сирийците“ и биха осакатили всеки, който им заприлича на сириец, турчин, евреин и прочие. Хубаво е да си припомним тази чудовищна случка в контекста на събитията от днес, когато самозабравили се фашизоидни осакатени мозъци призовават да се отървем от най-големия ни проблем – сирийците. Заради такива като тях се „отървахме“ от големия български актьор Асен Кисимов. И ако се гордеем, че сме българи, заради хора като Бате Асен, то неонацистите ме карат да се срамувам от нацията си.  Мен ако питате, те са най-големият ни проблем, проповядвайки доктрина, обявена за престъпна навсякъде в нормалния свят. Децата в Германия, учат от първия до последния ден в училище каква грешка и срам е нацизма за държавата им. Тук учим, че 500 години сме били роби на злите турци…
Четете детски книжки на децата си!

Ето една статия от 1 юни тази година, особено актуална днес

За Бате Асен и палачите на детството

618x346

Автор на текста е Венко Димитров
Текстът е публикуван на 1 юни в webcafe.bg

1 юни е Денят на детето. Навсякъде звучи една стара, но неостаряваща детска песничка, с която порасналите деца си пожелават никога да не губят детското в себе си и поне за малко да забравят, че са възрастни.

Тя е „Къде остана детството“ или както всеки я знае „Къде са ми детските книжки“, изпята от незабравимия Асен Кисимов. Бате Асен събира зрителската обич с чудесните си роли в театъра, телевизията и киното, завинаги остават в сърцата и изпълненията му на други детски песни като „Тече, всичко тече“ и „Зайченцето бяло“.
Дотук с милите детски спомени.

През 1995 г. в един софийски трамвай група неонацисти го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Търсели някой „небългарин“ и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват.

Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития.

Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление“, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата“.

В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението.

За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност Бате Асен приличал на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“.

През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели“. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака“. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая“.

Ние те помним, Бате Асене, помним и фашистките ти палачи. Помним и безкрайната ти доброта, но знаем, че Злото се възцарява, когато другите добри хора не правят нищо. Години по-късно, неонацисти продължават безнаказано да проливат кръвта на хора с различни убеждения, с различна прическа или с друг цвят на кожата. Възмездие трябва да има. И ще има!

Eвгени Дайнов: Битов фашизъм

Aвтор на статията е Евгени Дайнов. Текстът е публикуван в offnews.bg

Наблюдавам с истинска погнуса неистовите опити на държавни институции, лакейски медии, фашисти и просто шмекери да истеризират темата „сирийски бежанци“. И стигам до важен извод относно онова, което представлява държавата в милата ни Татковина днес.

Ако днес, а не преди 70 години, от българите се изискваше да пратят евреите си в газовите камери на Хитлер, нали знаете, какво щеше да се случи? Ето какво:

Всички до една институции на изпълнителната власт, подпомагани от доброволни отряди на Атака, ВМРО, НФСБ, Бисер Петното и просто локални мутри щяха да се втурнат да изпълняват задачата. И не само щяха да качат на ешелоните всички до един евреи, до последното бебе, но при преброяването щеше да се окаже, че са преизпълнили плана. Вместо 50 000 щяха да отчетат поне 75 000. След което всички тези блюстители на чистотата на българската раса щяха да пишат до Хитлер: „Ето ви евреите, ама не може ли да ви пратим и други – цигани, арменци (дето ни биха на футбол, мамицата им) турци, педераси, както и техните помагачи…“

Щеше да е точно така, защото виждаме каква фашизоидна мобилизация тече по повод не 75 000, а 7000 сирийци. Според говорители на „силовите“ министерства (ония с пушките и белезниците) избягалите от войната архитекти, учители, юристи – и най-вече техните жени и деца, съставляващи мнозинството от бегълците – са „риск за националната сигурност“. Кметицата на София, вместо да атакува държавните институции, поставили бежанците в бедствено положение по общежитията, бодро докладва, че била увеличила полицейското присъствие около тях. Шефът на Агенцията за бежанците нагло лъже – като добър ученик на Гьобелс – че копторите, в които е натикал сирийците, били одобрени от представители на ООН. Когато ООН гневно отрече – нищо. Вятър вее, клати клони.

Медиите на бореца с офшорките Пеевски заливат пространството с паника. „Телеграф“ от 15 октомври, например: „Овча купел бяга от бежанците“. Аз всеки ден чета лекции точно срещу общежитията на бежанците и виждам всичко. Никой не бяга, никой не се бие, никой не проси, нито краде. В крайна сметка дори bTV, с нейната инак смесена репутация, направи блестящ репортаж, в който жителите на Овча купел казаха, че сирийците са тихи и възпитани хора. И bTV цитира данни на МВР, че неколкократното увеличение на „чужденците“ не е довело до покачване на престъпността.

И въпреки всичко това – и въпреки огромната гражданска отзивчивост, с която обикновените българи хукнаха да помагат на изпадналите в беда сирийци – помията продължава. Покрай помията се развоняват българските фашисти, правещи се на политици, журналисти, зам.-министри и кметове. Под помията виждаме политиката на държавата: бежанците да бъдат натикани в гета, където да си измират от болести и глад. Да не ни занимават.

В последния четвърт век тази политика беше вече приложена към циганите, със съответните резултати. Голяма част от нашите турски съграждани също са оставени да вегетират в гета, управлявани от ДПС-феодали. Какво ви интересува ли? Ами и вас, драги, държавата иска да набута в някое гето, в което да си мрете, без да я занимавате със себе си. Защо здравеопазването изтребва гражданството? Защо образованието оставя децата неграмотни? Защо държавата натика в гето последните истински медии, ограждайки ги с Пеевските такива? Защо цели региони на страната са превърнати от държавата в гето, управлявано от местен феодал? Защо същото се случва с цели отрасли?

Българският фашизъм, вмирисан на джибри, чесън и крака, грижливо отглеждан още от времето на бай Тошо, днес е държавна политика. Тази политика превръща всички в жертви. Днес, драги, гледате сеира на сирийците. Утре ще е вашият ред и хич няма да ви е сеирджийско…

Впрочем, българските фашисти, биещи се в гърдите какви са патриоти, комай не са чували за Яворов (или може би го мислят за някакъв евреин?). А той, завалията, помежду четнически си поборничества в Македония, е написал следното за едни други бежанци:

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч –

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един – в механата! – открит им е път.

Тогавашната държава поне е позволявала на арменските бегълци да ходят до механата, представяте ли си? Днешната не ги пуска отвън оградата! Защото идеята е да си мрат зад нея, където не ги виждаме.

Всички „патриоти“ се бият в гърдите, че освен другото са и християни. Какво, хора, стана с любовта към ближния, със свалянето на ризата от гърба си и прочие?

Това не е патриотизъм, а фашизъм. Не е християнство, а най-свирепо езичество. Това не е и фасадна демокрация.

Защото не е никаква демокрация. Това е елементарен, битов, страхлив, злобен, парцалив, подъл – фашизъм.

Събудихме ли се?

pink-floyd-the-wall-teacherТрудно се събудих след снощното гонене на вещици и духове. Интересно е това съчетание на двата празника. Вечерта на Хелоуин се правиш на тиква, а на другия ден празнуваш пробуждането. Между другото интересен факт е, че в годините 1945-1989 Денят на будителите е бил забранен за празнуване. Всеки тоталитарен режим не обича събудени и будители.

Денят на будителите е особено актуален тази година. Винаги съм приемала тази дата не като празник на книжовниците, учителите, просветителите и т.н., а като празник на хората, които „пречупват“ представите за нещата, които събуждат. Нека ми простят преподавателите, но днес не бих честитила на тях. Повечето от тях нищо не пречупват и събуждат, а образоват и формоват в някакъв калъп на фалшиви представи за успех. Образованието понякога осакатява, ако не е поднесено от будни личности.

Най-големите будители на България не са били хора, които в своето време са били възприемани за успешни и надеждни. Най-гениалният ни (и май единственият гениален) поет, Ботев е бил всеизвестен пройдоха. Левски в очите на повечето хора от своето време е бил странстващ идеалист с непонятни за тях идеи. Това разбира се трудно ще го видим в учебниците по история, защото те нямат за цел да ни пробуждат. В училище никой няма да ни научи, че различните хора обикновено променят историята, защото живеят една крачка пред своето време. Затова и рядко биват разбрани. Думите на Левски, че „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ се изучават като постулат, който не е необходимо да бъде тълкуван. Трябва да сме много благодарни на тези хора, които не са просто малка част от историята, а движещ елемент, който обръща колелото. Те направляват еволюцията, другите просто приемат това, което генофондът им предлага.

Искам да напомня на учителите, директорите, ректорите и всички други, празнуващи „професионалния“ си празник, да не забравят, че би трябвало не просто да преподават, а да създават мислещи хора. Нека останалите се сетим, че никога не е късно сам да се събудиш, след като прогониш духовете и вещиците от съзнанието си. Хората имат нужда „да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват“ (Дж. Селинджър – „Теди“). Втълпеното познание е страшно бреме. Човек трябва сам да изгражда познанията си за света.

Напоследък много се коментираше един образ на „успял млад човек“. Време е да се събудим и да си дадем сметка, че изкривената представата за успех ни поставя в летаргичен сън. Тя провокира страх, покорство, поклонничество. Тя кара студентите да се страхуват, че изпускат лекции, докато приятелите им протестират, без да си дават сметка, че много важни лекции умишлено не са написани в учебниците и няма да им бъдат прочетени от преподавателите. Фалшивата представа за успех кара възрастните да треперят за постовете си и да осъждат младите. Фалшивите ценности не създават хора, а някакъв вегетиращ биологичен материал.

Искам да благодаря на днешните будители, които са наречени окупатори. Не се притеснявайте, и Ботев е терорист, защото е отвлякъл кораб. Не се плашете, че много хора не ви разбират. Това е, защото са заспали, а вие сте изпреварили времето си. Но продължавайте в същия дух, днес е вашият празник.

Виж кой говори: Учени, агенти на Държавна сигурност, срещу студентския протест

Написано от Христо Христов
alt

Студентите, родени след 10 ноември 1989 г., имат срещу себе си един непознат противник – агентите на ДС сред учените и ръководствата на ВУЗ-те в България. Разкриването на досиетата от комисията позволи от 2011 г. да научим част от техните скрити биографии на хора, сътрудничили на отхвърлената от обществото Държавна сигурност, служила 45 години на комунистическия режим | Фотограф: Христо Христов.

„СТОЙНОВСКИ”, „ОАЗИС”, „МИМОВ”, „АНДРЕЙ НИКОЛОВ” – имена, които едва ли говорят нещо на днешните студенти, които протестират срещу управлението на олигархията и моралната деградация на властта. 

Това са по-особени имена – псевдоними на агенти на бившата Държавна сигурност – част от огромния репресивен апарат, служил „безпределно вярно” на Българската комунистическа партия и „дружбата със СССР” в продължение на 45 години.

Носители на тези имена днес са ректори или бивши декани във водещи университети в България. Веднага, след като студентите обявиха своя протест и започнаха окупация на различни ВУЗ-ве точно тези агенти в публичните си изявления и позиции говорят за морал, законност и демокрация. Нито един от тях не се е разграничил от БКП или се е покаял за сътрудничеството си с ДС, още по-малко е говорил срещу олигархията и мафията в България.

Сайтът desebg.com представя казаното от някои от тези радетели на законността и морала в страната, които в същото време се отнасят безкритично към властта.
Проф. Стати Статев, ректор на УНСС – агент „СТОЙНОВСКИ”

 

altПроф. Стати Статев | Снимка: bnb.bg.

„Университетите са място за учене и правене на наука, а не на политика. Ние уважаваме всяка идея, но не е този начинът за постигането й. Не е демократично да се нарушават правата на другите, които искат да учат и да преподават. Няма такава демокрация никъде по света. Демокрация, в която, ти, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е член 57, ал. 2 в Конституцията“. Заявлението е направено в коментар на студентските протести ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев, (цитиран по публикация в сайта webcafe.bg). 

Вчера сайтът OFFNews  цитира и едно друго негово изказване, направено, след като студенти окупираха аудитория в УНСС. Ректорът Статев казва без заобикалки: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си”.

Стати Статев е вербуван като секретен сътрудник Първо главно управление на ДС на 1 февруари 1989 г. – 8 месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма в Източна Европа. По това време той е 34-годишен. Работи под псевдонима „СТОЙНОВСКИ”. Вербовката му става броени месеци при да замине на втора специализация през август 1989 г. – април 1990 г. в Бостънски университет, Масачузетс, САЩ. Първата му специализация е в СССР през 1984-1985 г.

Принадлежността му към ДС стана известна при проверката на УНСС през септември 2012 г. Статев е ректор на УНСС от 2011 г.
Проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет – явочник „ОАЗИС”

 

altПроф. Пламен Легкоступ | Снимка: dnesbg.com.

„Законът е категоричен, че политически дейности в университетите не трябва да се развиват. Няма да преговарям със студентите. Ако те искат, могат да дойдат и да разговарят с мен… Полицаите са пред университета, за да наблюдават спазването на реда”. 

Изявлението е на ректора на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ (1959).

Той е вербуван от на Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново през 1984 г. като съдържател на явочна квартира „ОАЗИС”. Снет от оперативния отчет през 1990 г.

Агентурното му минало е разкрито от комисията през юни 2011 г. припроверката Висшата атестационна комисия (ВАК). Той е член на научна комисия по педагогика във ВАК от 2010 г. Ректор е на Великотърновския университет от 2007 г.

Преди това има и политическа дейност – през  2003 г. е избран за общински съветник от листата на СДС, а през 2007 г. е избран за втори мандат.

 

Проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет – агент „МИМОВ”

 

altПроф. Марин Христов | Снимка: offnews.bg.

„Тъй като имаме много хубав закон за автономията на университетите, считам, че в университетите е мястото, където трябва да се учи, а не да се извършва политическа дейност“. 

Изявлението на  проф. Марин Христов (1949), ректор на Техническия университет в София от 2011 г.

Марин Христов е разкрит като секретен сътрудник под псевдонима „МИМОВ” на Първо главно управление на ДС – Управление „Научно-техническо разузнаване” (УНТР) от 1980 г. Принадлежността му към ДС става публично известна през септември 2012 г. при проверката на Техническия университет.
Проф. Валери Стефанов, бивш декан в СУ – агент „АНДРЕЙ НИКОЛОВ”

 

altПроф. Валери Стефанов | Снимка: managr.bg.

„Сто-двеста души не могат да са морален арбитър на нацията. Тази окупация ще я плащат университетът и студентите. Начинът, по който е извършена окупацията на университета, не е нещо, което е в услуга на българската демокрация. Има една спирала, едно насилие, защото за мен окупацията е форма на насилие, която може да се разгръща оттук нататък. Всъщност агресията, която представлява тази окупация, е част от общата агресия на българското общество и на българския политически живот. Знам, че високи думи се говорят за събуждането, за похода на гражданското общество, но мисля, че ако походът на гражданското общество е мотивиран от пораженията на агресията, това едва ли ще доведе до добър резултат”. 

Изявлението е част от интервю на проф. Валери Стефанов,преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ и бивш негов декан, пред сайта bulgarski.pogled.info.

Проф. Валери Стефанов (1958) е разкрит като агент на Шесто управление на ДС за робва с идеологическата диверсия от 1985 г. под псевдонима „АНДРЕЙ НИКОЛОВ”. Агентурната му принадлежност става публично известна през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК, където е член на научна комисия по филология (2000-2003 г. и 2006-2009 г.).

През април 2012 г. Валери Стефанов е един от учредителите на Гражданско Обединение за Реална Демокрация (ГОРД) на архонта и бизнесмен Слави Бинев. Самият проф. Стефанов обявява, че „ГОРД ще се превърне в голяма партия, колкото и днес това да изглежда невъзможно”. На последните парламентарни избори формацията на Бинев се явява с името „ГОРДА България” и спечелва малко над 16 000 гласа (0,4%). Тя обаче е една от участниците в изборите с най-много агенти на ДС сред  кандидат-депутатите си – общо 9 сътрудници.

 

Текстът е публикуван в страницата http://desebg.com/

Лакомство или номер

halloween-pictureЧестно казано Хелоуин е един от любимите ми празници. Не защото съм асимилирана от американската култура, или пък не уважавам нашите традиции. Просто го намирам за много забавен и есенен, а и обичам печена тиква. Освен това е единственият празник между приключилите летни партита и предстоящите коледни. Има нещо освободено и забавно в това да се маскираш, да правиш тиквени фенери и да звънят маскирани дечица на вратата ти с „лакомство или номер“. А и маската скъсява дистанцията между хората, вкарва общуването в някаква театралност. Скоро с един приятел се смяхме, когато той обясни, че обичал Хелоуин, защото най-много мацки му „връзвали“, когато бил маскиран.

Не разбирам тези, които категорично го отричат. Да, комерсиален е, привнесен е, ама какво в живота ни в България не е вносно? Светът е интернационален, няма граници за поп-културата, освен ако не живееш в Северна Корея. А и Хелоуин се празнува отдавна не само в Америка, а и в цял свят, просто при нас пристигна сравнително скоро, защото преди това сме били в изолация от западната култура. Но понеже сегашните деца растат досущ същите като навсякъде в Европа и Америка, го приемат и за свой. Нашествието на деца с родители в магазините за костюми граничи с истериите по разпродажбите в чужбина.

Основният анти Хелоуин довод, е че имаме български еквиваленти – кукери, коледари, лазарки. Защо тях не сме ги празнували? Ами празнувайте! Хелоуин не пречи на нашите обичаи, те дори не съвпадат по време. Колкото повече празници, толкова по-позитивни ще бъдем. Тези, които отричат Хелоуин истерията, не съм забелязала активно да отбелязват и нашите празници. Вярно е, че западната култура се разпространява по-активно, но това е въпрос на културна политика, кино индустрия, икономика. Само можем да съжаляваме, че българите не експлоатираме културата и обичаите си и не ги правим достатъчно забавни и популярни, за да увличаме децата в тях. В повечето детски градини и училища отбелязват Хелоуин, а почти никъде не се изучава български фолклор в интересно поднесена форма.

Всеки избира дали да се маскира днес или не. Все пак, хубаво би било ако има по-малко черногледство и то не се оправдава с патриотизъм и превенция от културна асимилация. Привнасянето на чужда култура не е заплаха за нашата, ако по начало я ценим и съхраняваме.